В празничния ден на Великден Бачковският манастир посреща посетители в атмосфера на тишина, светлина и духовна съсредоточеност. Именно там се проведе разговор с драматурга и писател от Пловдив Александър Секулов – автор на едни от най-значимите съвременни театрални текстове у нас.
"Това е толкова хубаво – да има един ден в годината, в който да започнеш с такава блага вест и да си помислиш, че в крайна сметка на този измъчен свят нещо носи утеха сред тая скръб, която ни заобикаля“, споделя Секулов пред bTV.
По думите му мястото не е избрано случайно. За него Бачковският манастир е лично и духовно свързан пространство, а промените през последните години носят усещане за грижа и подреденост.
"Който е дошъл, е видял колко много неща са направени. Църквите в Пловдивската епархия са в прекрасно състояние – и това носи утеха. Когато има стопани, когато всичко е подредено – това е много утешително.“
Говорейки за вярата, Секулов подчертава личния и труден път на човек към духовност:
"Да кажеш, че си вярващ, е много суетно и е много грешно. Аз съм човек, който много бавно и с много грешки върви по този път, но винаги се връща по него.“
Той допълва, че както радостта, така и тъгата могат да насочат човек към християнството.
Писателят споделя, че намира смисъл и стабилност в труда:
"Когато човек работи това, което му харесва, и особено ако то носи полза за другите хора, тогава има смисъл.“
По думите му затварянето в личен, егоистичен свят лишава човека от съществена връзка с другите.
Секулов формулира и своеобразна житейска посока:
"Да се стремим нагоре, а не по хоризонтала. Да има вертикал в общуването с хората и със себе си.“
Той откровено признава, че една от думите, които най-силно са променили живота му, е "син“.
Писателят изразява тревога от нарастващата омраза в обществото:
"Аз много се страхувам от омразата. Тя се е превърнала в основание за съществуването на страшно много хора.“
Той обръща внимание и на ролята на социалните мрежи:
"Там е безопасно да мразиш. Когато си защитен зад екранчето, ставаш безкрайно агресивен.“
И предупреждава:
"Думите са като да раниш. Може да убиеш човек с дума.“
Според него в днешно време е също толкова важно какво ще бъде казано, колкото и какво ще бъде премълчано.
Разговорът преминава и към новия му театрален проект – "Малката Англия“, реализиран в Народния театър "Иван Вазов“ под режисурата на Диана Добрева.
"Това е най-изумителната любовна история. Любовта може да отнеме последната дума на смъртта“, казва той.
По думите му любовта създава пространство между живота и смъртта, в което човек може да съществува отвъд страха.
Секулов защитава и силата на българската поезия, определяйки я като "уникална и фантастична“.
В края на разговора той обобщава:
"Любовта не е да вярваш във Възкресението, а ежедневно да се бориш срещу смъртта.“
Именно в думите, според него, се крие утеха - дори когато светът изглежда разкъсан, те остават средство за смисъл, светлина и надежда.
