Как премина Пролетният панаир на занаятите в Стария град Пловдив? Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Албена Халачева от Регионалната занаятчийска камара в Пловдив.
Каква е равносметката след този чудесен панаир, който направихте с много специална кауза?
На първо четене равносметката е прекрасните взаимоотношения, които се случиха между участниците в пленера. Гостите ни от Фондация “Ап уид Даун" са удовлетворени от това, че децата от клуб “Всеки може" изкараха едно прекрасно, незабравимо преживяване, защото имаха изнесена работилничка в една атмосфера много по-различна от тяхната традиционна обстановка. Работиха и в другите работилнички.
А пълната равносметка ще я направим съвсем скоро, тъй като и фондацията още не е направила пълна равносметка на това, което са придобили от цялото събитие. Но емоцията, преживяванията мисля, че са с много по-висока стойност от всичко останало. Като идеята за в бъдеще е да продължим да работим заедно, за да може да правим по-щастлив живота на тези хора, които не са болни, както те казват “Това не е болест, това е състояние".
Така е, да. Самите тези деца се включиха в работилничките, така ли?
Бяхме домакини, те всеки петък имат занимания в клуб “Всеки може". По време на панаира бяхме домакини за една такава тяхна работилничка, което беше в по-друга обстановка. Направиха един ритуал традиционен, която е молитва за дъжд по стар български обичай. Рисуваха децата, учиха се, също така след това се включиха и в безплатните работилнички, които бяхме организирали по плетене.
Кой им помагаше, кой им показваше, да кажете малко повече за самия процес?
Надежда Тодорова се казва жената, която заедно с цялото й семейство има тази фондация и работи много усилено в насока да информира всички родители, които имат деца с този синдром, каква е правилната насока, за да могат те да живеят по-пълноценно. Защото трябва да се прилагат специални грижи, за да могат те да получат по-високо развитие, самостоятелност по-скоро.
Всъщност майстори ли им помагаха на тези децца в плетенето, аз това имах предвид?
По време на безплатните работилнички имаше две майсторки по плетиво, едната плетеше с тях с пръсти, такава прежда, за да може да бъде по-достъпна и по-приемлива за деца, които изобщо не се бяха докосвали до плетивото. А във втората работилничка, пак имаше майстор, който им показваше как се плете на една кука.
Прекрасно! Как реагираха децата, това за тях е нещо непознато?
Те са изключително любвеобилни и много, много отворени, когато човек е добронамерен към тях, те се отварят с огромните си сърца и с голямо желание се включиха и в тяхната изнесена работилничка, която пък включваше освен занимания, и те имат един такъв момент на обучение, просто разучават различни теми в живота.