То от това по-сладко няма, да взимаш хубава заплата на гърба на гражданите, за това, че цял ден стоиш зад бюрото с кръстосани ръце, да си клатиш краката и да се чудиш как да ги кръстосаш, да подмяташ шегички и клюки на палави младежи, да чакаш да ти наредят от висшите етажи на управлението какво да правиш, да обсъдиш с някой комбина колега как да приберат някой лев в джоба от някой проект готов за изпълнение по който вече има отпуснати парични средства без да те интересува дали той е важен в този критичен момент за народа, то туй не е хич лесно, ама хич.