"Често ме питат напоследък, особено млади хора, какво е представлявал Пловдив до 1990 година на миналия век. Ще се опитам с няколко изречения да хвърля малко светлина по въпроса.

- Пловдивската община по онова време имаше население от близо 450 000 жители, което правеше Пловдив един голям европейски град. Само като примери ще маркирам, че с толкова жители тогава бяха градове като Солун, Анкара, Скопие, Загреб и други. През 1987 година бяха създадени изкуствените общини "Родопи" и "Марица" и населението на града намаля с повече от 100 000 жители. Много пъти съм писал подробно през годините по тази тема, затова сега няма да се спирам специално. Който се интересува от детайлите на проблема, в мрежата има много мои материали по въпроса. Но да продължим.

- За редовия пловдивчанин Пловдив представляваше един високоразвит индустриален град. В индустриално отношение Пловдив бе лидер не само в България, но и на Балканите. В индустриалните гиганти под тепетата работеха не само пловдивчани, но и хора от цяла Южна България.

- Сигурността беше на много високо ниво. РПУ и сега има във всеки район на града, но тогава имаше служители на МВР във всяко от тях, които отговаряха за всеки микрорайон на града. Те познаваха буквално всеки проблемен жител на района и квартала и периодично ги профилактираха.

- Може спокойно да се каже, че на практика битова престъпност почти нямаше. Хората държаха ключовете си често под изтривалките на вратите, а децата ги носеха вързани на вратовете си.

- Ако някой тогава си беше сложил решетки на прозорците или желязна врата, определено всички щяха да помислят, че не е съвсем наред. Това тогава щеше да изглежда абсурдно.

- В Пловдив на практика нямаше безработица. Издирваха се всички регистрирани и нерегистрирани безработни и се настаняваха на работа, според квалификацията им.

- Основните булеварди и Главната улица се миеха всяка нощ. След дванадесет часа водоноските буквално олизваха всяка основна улица и булевард на града.

- В края на 70-те години се построи ЖР "Тракия". По своите мащаби тогава беше най-големия жилищен район в България. На практика с неговото построяване и иновативната схема на района се реши окончателно проблема с недостиг на жилища в Пловдив.

- В ЖР "Тракия" имаше и ЖП Гара, която заедно с Централна гара и гара "Филипово" оформяха част от транспортния пръстен на Пловдив, което много облекчаваше трафика и придвижването. Разписанието на влаковете бяха на вътрешноградски режим и играеха роля на нещо като трамваите в София. Бяха толкова точни, че човек можеше да си свери часовника по тях.

- Малко преди това беше оформена Главната улица на града във вида, който виждаме днес. Заслугата за това е на кмета Парикян. Не напразно тогава пловдивчани я кръстиха "Парикян щрасе". До този момент Главната беше една типична улица, по която дори вървяха коли и градски транспорт. Тогава се превърна в пешеходна зона и уникалните сгради бяха реновирани и боядисани.

- През 60-те и 70-те години бе оформен и "Старинен Пловдив" на Трихълмието. Няма друго място в България, където да е съсредоточена толкова култура и история. През 80-те години дори придобива статут на самостоятелно кметство. Нещо за което е добре да се помисли и сега.

- В началото на 80-те години беше готов бул. " Шести септември" с цялата прилежаща инфраструктура, което сериозно отпуши трафика на града.

- Река Марица беше плавателна. Имахме си и пристанище до Водната палата, където имаше на кей и голям увеселителен кораб. Можеше да се наеме лодка и да се направи разходка по цялата река в рамките на града.

- Децата и младите хора на Пловдив прекарваха детството си на тревните площи пред блоковете. Там играеха и прекарваха ваканциите си. Никой никога не се оплака, че има дете нахапано от кърлеж или нещо подобно. Друго любимо място на децата бе реката. Няма пловдивско дете по онова време, което да не се е къпало в Марица. И пак за болести никой не чу. Просто реката беше чиста.

- По онова време стадион "Пловдив" под името "9-ти септември" функционираше. Пак беше най-голям в България и на него играеха отбори като "Барселона", "Байерн", "Цървена звезда", "Фенербахче" и много други. Това представляваше тогава спортното летоброене на града.

- Тогава се изгради и Гребната база в този вид, през 80-те години. И беше най-голямото подобно съоръжение на Балканите.

Но ще спра засега до тук. Нека това бъде само част на това, което ще разказваме за Пловдив. Ще съм щастлив, ако съм отговорил на някои въпроси".

Мнението е на пловдивския адвокат Тодор Кръстев и е публикувано във Фейсбук.