Работниците от Южна Азия се превръщат в гръбнака на сектора за доставки в Румъния, но успоредно с това все по-често стават жертва на расистки прояви и дискриминация. Данните на местни неправителствени организации показват тревожна тенденция на ксенофобия в страна, която доскоро беше известна основно като източник, а не като цел на емиграция.

"Остави поръчката пред вратата, защото не желая да имам контакт с теб, ако си мюсюлманин.“ Този грозен случай на дискриминация срещу пакистански куриер в Букурещ, разказан от Джорджана Бъдеску от Центъра за правни ресурси (CRJ) пред "Дойче Веле“, се превърна в символ на растящата вълна от ксенофобия в Румъния.

Данните на неправителствените организации в страната показват, че проявите на расизъм срещу чуждестранните работници вече не са просто изолирани инциденти, а сериозна обществена тенденция. CRJ наскоро проведе проучване под надслов "Един ден от живота на работник мигрант“, базирано на интервюта с чуждестранни служители. Резултатите са стряскащи: нито един от анкетираните работници не е заявил, че не е бил обект на дискриминация в ежедневието си.

Случаят с пакистанския доставчик е само част от по-голям и по-опасен пъзел. Неправителственият сектор алармира, че ксенофобията бързо ескалира от неодобрителни погледи и обиди до открито насилие. Широк обществен отзвук предизвика нападението от август 2025 г., когато друг чуждестранен куриер - този път гражданин на Непал - беше брутално пребит в Букурещ, докато просто изпълняваше служебните си задължения и доставяше поръчка.

За много от тези мъже работата в Румъния е единственият начин да осигурят прехраната на близките си у дома. 35-годишният Мехеди Хасан от Бангладеш, който работи като куриер от 2025 г., споделя, че най-тежка е емоционалната цена.

"Чувствам се самотен, защото съм далеч от съпругата и трите си деца“, разказва Хасан.

За да издържа семейството си, той често работи до 12 часа на ден, като използва паузите между доставките, за да се чуе с тях. Въпреки изтощителното темпо, Хасан е оптимист. След плащането на данъци и наем, той разполага с около 600 евро чисто на месец - сума, която му позволява да изпраща средства в Бангладеш. Неговата голяма мечта е един ден да доведе семейството си в Румъния, тъй като до момента е срещал предимно отзивчиви местни жители, готови да помогнат в труден момент.

Докато близо 4 милиона румънци живеят и работят зад граница, страната претърпява мащабна демографска трансформация и започва спешно да внася работна ръка. Само през изминалата 2025 г. в Букурещ са издадени около 10 000 разрешителни за работа на чуждестранни куриери (основно от Непал, Шри Ланка, Индия и Бангладеш).

Към момента близо 140 000 чужденци работят легално и плащат данъци в Румъния, като данните на Националния статистически институт показват, че броят им расте устойчиво всяка година. Големият въпрос пред румънското общество и властите обаче остава - как да защитят и интегрират хората, които буквално поддържат градската им икономика.

Докато близо 4 милиона румънци живеят и работят зад граница, страната претърпява мащабна демографска трансформация и започва спешно да внася работна ръка. Към момента близо 140 000 чужденци работят легално и плащат данъци в Румъния.

Данните на Националния статистически институт потвърждават, че броят на издаваните разрешителни за работа на чужди граждани расте устойчиво всяка година. Предизвикателството пред румънското общество обаче остава — как да интегрира тези ключови за икономиката работници и да гарантира тяхната сигурност на работното място.