Защо България приема еврото, а икономическият отличник на ЕС няма интерес към присъединяване?

Докато България се подготвя за въвеждане на еврото през 2026 г., Полша – икономическият отличник на ЕС – изглежда няма интерес към присъединяване към еврозоната.

Въпреки политическите си сътресения, България от дълги години показва ангажираност към общата валута. Страната е обвързала лева с еврото още през 1999 г., член е на банковия съюз от 2020 г. и покрива всички икономически критерии за влизане в еврозоната. Европейската централна банка и Европейската комисия вече са дали "зелена светлина", макар и с предупреждения за инфлационни и фискални рискове.

Полша, от друга страна, макар и да е в силна икономическа форма – с непрекъснат растеж от над 30 години, силен фондов пазар и очакван растеж от 3,2% през 2025 г. – открито отказва да се присъедини към еврозоната. Новоизбраният президент Карол Навроцки, националист и евроскептик, е категорично против приемането на еврото. Той настоява, че полската валута (злотата) е въпрос на суверенитет.

Дори след смяната на управлението през 2023 г., когато дойде проевропейският кабинет на Доналд Туск, правителството продължава да твърди, че Полша не е готова за еврото. Навроцки ще има възможността да назначи следващия управител на Централната банка през 2027 г., което може да засили евроскептицизма в институцията за още шест години. Освен това президентът има право на вето върху закони, което може да блокира действията на правителството, тъй като то няма мнозинство за преодоляване на това вето.

Допълнително усложнение е и общественото мнение в Полша – само малко над половината от хората са за въвеждането на еврото, а близо 70% смятат, че страната все още не е готова за тази стъпка.

Докато България прави решителни крачки към еврозоната, Полша, въпреки икономическия си успех, остава настрана и вероятно ще се забави още дълго с присъединяването, обобщава Politico.