Сред сградите в резервата "Старинен Пловдив" има много бижута, но едно от тях е уникално - къщата със старата аптека на д-р Сотир Антониади. Неголямата двуетажна сграда в центъра на Трихълмието и днес се заема от богата експозиция, посветена на историята на фармацията в Пловдив и Пловдивско.

Къщата е построена в типичния стил на старите пловдивски къщи през 1872 г. от д-р Антониади - един от първите дипломирани лекари преди Освобождението и изтъкнат представител на гръцката общност в Пловдив. Недалеч от сградата през 1845 г. е била открита една от първите аптеки в България, наречена "Галений", собственост на лекаря и участник в национално-освободителното движение д-р Владо. Наблизо до "Хипократ" са били и аптеките на други трима видни общественици и лекари от периода преди Освобождението - д-р Иван Богоров, д-р Рашко Петров и д-р Стоян Чомаков.
Масивната сграда е построена в симетричната планова схема от 19-и век. Остъклената врата, на едно стъпало от улицата, въвежда към крилото, използвано като действаща аптека от средата на 19-и век. С вкус са изваяни в бароков стил конзолите на еркера, корнизът над втория етаж и на входната дворна врата. Дворът на места е покрит с каменна настилка, в градината има лечебни растения, а лятната стая допълва усещането за романтика в старата аптека. Тя е била разположена в приземието на къщата, а горният етаж се използвал като жилище и като лаборатория за приготовление на лекарствата.

Търговската част на аптеката и старата "ахтарница" са на първото ниво. В аптеката са запазени няколко оригинални дървени стелажа с орнаменти и дърворезба. Те са били доставени от Виена в края на XIX век. По лавиците е подредена т.нар. вазерия - съдове от кристал и порцелан за съхранение на медикаменти, мехлеми и лечебни етерични масла. Кристалните вазерии са с цвят опал, тюркоаз, изумруд и рубин. Те са внесени от Виена и Берлин преди повече от 100 г. На един от стелажите е специално подредена т.нар. "царска вазерия" с позлатени орнаменти. Тя е произведена в Берлин през 1890 г. и по-късно набавена от неизвестна старинна аптека, която е имала лиценз да произвежда и доставя лекарства за царското семейство. Навремето само по една аптека в един град е имала такива права. Затова съдовете, в които са се съхранявали лекарствата и съставките, използвани в тези аптеки, са с пищна украса, позлата и рисунки.

Истинска атракция на щанда е старата метално-звънкова сметководна каса. Тя е била открита в шуменско село и съхранена в Пловдив. Обковът е изработен от метал, от който са се произвеждали бойни оръжия. Въпреки че е произведена през 1903 г., касата работи и до днес.

В централната част на търговското помещение са поставени позлатените барелефи на древногръцкия лекар Хипократ, на бога на медицината Асклепий и на богинята на здравето Хигия.

В една от стаите на първия етаж е запазена обстановката от старите ахтарници. В България думата "ахтарница" се среща в речника на Найден Геров и се тълкува като място за продажба на билки, лечебни материали от животински произход и колониални стоки. В тези магазини се продавали сурови и предварително приготвени лекарства, а също кафе, захар, чай, бои, посуда, хирургически инструменти, везни с грамове, бръсначи, хавани за обработка на треви и семена. В ахтарницата на старинната аптека "Хипократ" има само експонати, свързани с лечебния процес. Тук са запазени инструменти и уреди, с които са се извличали лекарствените вещества от растения и са се правели тинктури. В това помещение са запазени автентичните везни, използвани от аптекаря Методи Стратиев от Хасково, сподвижник на Левски.
Към втория етаж на къщата води малко дървено стълбище със запазен в отлично състояние дървен парапет и вътрешен прозорец. В малкия вестибюл е чакалнята, обзаведена с изящна масичка и автентични столове с дърворезба. Стените и дамаските на мебелите са издържани в синьо и охра. Таваните на всички стаи на втория етаж на къщата са уникално изографисани с изписани розети и растителни орнаменти. В едно от помещенията се пази богата библиотека със старопечатни фармакопеи на Дюрвал и Хагер, издавани в началото на 19-и и на 20-и век на френски, немски, чешки и руски език. Тук може да се види и книгата "Лекарственик" на свети Йоан Рилски, издадена през 1846 г. в Букурещ. Половината от изданието съдържа молитви, а другата половина - рецепти, които и до днес се използват в народната медицина.

В другата стая на горното ниво е бил складът, или т.нар. асистентско помещение. Тук могат да се видят колби, епруветки, дестилатори, микроскоп, везни с тежести. Една от везните е поставена във вакуум в стъклен контейнер, защото се смята, че изолирана по този начин от външни влияния е най-точна. Запазени са няколко преси за различен размер тапи за аптекарски шишенца. Любопитен е дизайнът на пресите - изработени са от метал във формата на крокодили. Хаваните за корени, билки и семена пък са изработени от различни материали - дърво, бронз, мед, ахат, желязо и порцелан. В малък прибор от дърво и метал, оборудван със специални плаки, са се отливали желатинови капсули. С друга машина са били изсичани различни по размер таблетки. Уникален е глиненият филтър, произведен в Манчестър през 1830 г. Той е бил притежание на д-р Рашко Петров и използван в собствената му аптека през втората половина на 19-и век.
По стените са окачени оригинални дипломи на магистър-фармацевти от онова време, завършили в Полша, Чехия, Австро-Унгария, Франция. През 19-и век е имало задължително изискване собствениците на аптеки да имат висше фармацевтично образование. Сред експонатите е и дипломата на първия магистър-фармацевт д-р Леон Бергер, открил аптека в Карлово. Тя и до ден днешен носи неговото име.

Къщата на д-р Сотир Андониади е превърната в музей на фармацията на 18 септември 1981 г. Тогава тук е открита единствената по рода си в България музейна сбирка и е възстановена старата пловдивска аптека, в която и до днес работи щанд за продажба на съвременни лекарства. Същата година в града се е състоял първият национален симпозиум по история на фармацията в българските земи, посветен на 1300 годишнината от създаването на българската държава. След реставрацията на къщата е запазена автентичността както на фасадата, така и на интериора. Вътре са съхранени оригиналните декоративни фрески по таваните. Информацията е на вестник "Сега".