Ден след най-тежката атака срещу Москва: Русия и Беларус започнаха ядрени учения близо до границите на НАТО
Русия и Беларус започнаха в понеделник съвместни военни учения за бойното използване на тактически ядрени оръжия, само ден след една от най-мащабните украински атаки с дронове срещу Москва за последната година, при която загинаха най-малко четирима души. Това са първите подобни маневри от разполагането на руската хиперзвукова ракетна система "Орешник“ на територията на Беларус през декември 2025 г, пише Politico.
Какво показват ученията
В съобщение на Министерството на отбраната на Беларус се посочва, че в маневрите участват ракетни поделения и подразделения на ВВС, които работят координирано с руските въоръжени сили. Тренировките тестват готовността на армията да премести и разположи ядрени оръжия от непредварително подготвени локации на цялата територия на страната.
"Основният акцент ще бъде върху практикуването на мерки за прикритие, придвижване на големи разстояния и калкулация при разполагането на сили и средства“, се казва в изявление на ведомството. От Минск подчертават, че ученията са планувано събитие, не са насочени срещу трети страни и не застрашават регионалната сигурност. Руското Министерство на отбраната не направи незабавен коментар.
Атаката, която удари 14 региона на Русия
Съвместното учение се проведе само ден след най-тежката атака с дронове срещу руската столица от над година насам. В нощта срещу неделя Украйна изстреля над 500 дрона срещу 14 руски региона, анексирания Кримски полуостров, Черно и Азовско море. Според руското Министерство на отбраната противовъздушната отбрана е свалила 556 апарата, докато Киев твърди, че са били изстреляни 1054 дрона, осем управляеми авиобомби и две нови украински ракети.
Над 120 дрона са били насочени към Москва и нейните околности. Загинаха най-малко трима души в Московска област, възрастна жена в Химки и двама мъже в село Погорелки в район Митишчи. Загинал е и един човек в Белгородска област. Бяха ранени дванадесет работници в близост до Московската рафинерия в район Капотня.
Украинското Министерство на отбраната заяви, че за първи път са били поразени Московската рафинерия, петролната база в Солнечногорск и няколко обекта за производство на микроелектроника — сред които заводът "Ангстрем“ в Зеленоград, ключово предприятие на руския военнопромишлен комплекс. Президентът Володимир Зеленски определи ударите като "напълно справедлив отговор“ на руските атаки срещу Киев.
Орешник, ядрената доктрина и НАТО
През последните четири години президентът Владимир Путин многократно отправя завоалирани заплахи за ядрени удари. През 2024 г. Кремъл актуализира военната си доктрина и постави Беларус под руския ядрен чадър, като допусна първи ядрен удар като отговор на заплаха срещу териториалната цялост на Русия. Путин обяви, че Москва запазва контрол върху ядрените оръжия, разположени в Беларус, но позволява на съюзника си да избира целите в случай на конфликт.
В декември 2025 г. Русия обяви, че най-новата ѝ хиперзвукова ракетна система с междинен обсег "Орешник“, способна да носи ядрени заряди, е влязла в експлоатация в Беларус — страна, която граничи с Украйна и държавите от НАТО Полша, Латвия и Литва. Президентът Александър Лукашенко обоснова разполагането с твърдение, че Беларус е застрашена от съседните страни-членки на алианса. Миналата седмица той засили реториката си, обявявайки частична мобилизация на въоръжените сили.
Според беларуски източници оперативните придвижвания по време на ученията са концентрирани в региони, граничещи с НАТО, както и в южните райони близо до Украйна.
Реакцията на Киев и колапсът на New START
Украйна осъди руския ход, заявявайки, че Кремъл "де факто легитимира разпространението на ядрени оръжия по целия свят“, превръщайки Беларус в това, което Киев нарече "ядрен плацдарм близо до границите на НАТО“. "Подобни действия трябва да срещнат недвусмислено и решително осъждане от страна на всички държави, които зачитат режима за неразпространение на ядрени оръжия“, се казва в изявление на украинското МВнР.
Беларуската опозиционна лидерка Светлана Цихановска от своя страна заяви, че разполагането на руски ядрени оръжия е "превърнало Беларус в мишена“. "Лукашенко е превърнал Беларус в платформа за руски заплахи, но беларусите не се нуждаят от тези оръжия“, заяви тя пред AP. "Само свободна Беларус ще бъде източник на сигурност, а не на ядрен шантаж в Европа.“
Ученията съвпадат с по-широко разпадане на международния контрол над ядрените въоръжения. Колапсът на договора New START през февруари 2026 г. официално премахна последните ограничения върху ядрените арсенали на САЩ и Русия. Миналата седмица Москва обяви, че успешно е провела тестово изстрелване на междуконтиненталната балистична ракета "Сармат“, която планира да разположи до края на годината.