Севернокорейският лидер Ким Чен Ун публично похвали свои войници, които предпочели да се взривят, вместо да попаднат в украински плен, потвърждавайки официално нещо, за което украинското разузнаване говори от месеци. Признанието хвърля рядка светлина върху съдбата на хилядите севернокорейски военни, изпратени в Русия в първия международен конфликт на Пхенян от седем десетилетия насам.

От Владивосток до окопите на Курск

Първите севернокорейски войски бяха забелязани в Русия през октомври 2024 г., когато около 1 500 души от специалните части пристигнаха във Владивосток. Скоро след това те бяха прехвърлени на близо 7 000 километра западно, до Курска област, където руските сили се опитваха да удържат изненадващото украинско контранастъпление, започнало през август 2024 г.

Това разполагане беше резултат от подписаното година по-рано споразумение между Владимир Путин и Ким Чен Ун за взаимна военна помощ - документ, който мнозина анализатори описаха тогава като най-сериозното сближаване между Москва и Пхенян от края на Студената война.

Пушечно месо в съвременна война

Сблъсъкът между ветераните на Корейската народна армия и реалностите на войната в Украйна се оказа жесток. Севернокорейците понесоха тежки загуби, особено в първите седмици. Според южнокорейското и украинското разузнаване те са предприели рискови челни атаки с минимална координация и без авиационна или артилерийска подкрепа. Тактика, която работеше на корейския полуостров през 50-те години на ХХ век, се разби в дроновете FPV, термовизионните камери и прецизните управляеми боеприпаси на 2024–2025 г. В отделни случаи са регистрирани стотици жертви само за дни.

Цифрата, която сега излиза наяве, е сурова: от поне 15 000 изпратени севернокорейски военни, над 6 000 са убити според оценките на южнокорейското разузнаване. Това означава смъртност от около 40% - стойност, която дори в най-кървавите епизоди на Втората световна война рядко е надхвърляна за толкова кратък период. Нито Москва, нито Пхенян са потвърдили официално тези данни.

Защо войниците предпочитат смъртта пред плена

Признанието на Ким хвърля светлина върху един от най-тревожните аспекти на разполагането. Според няколко украински фронтови съобщения от началото на 2025 г., севернокорейски войници, оказали се в безизходица, активирали гранати в собствените си тела - практика, която украински командири описаха като "граничеща с фанатизъм".

Причината не е само идеологическа. Севернокорейските военни са длъжни да оставят семействата си в страната, а пленяване означава репресии срещу близките - система за натиск, която Пхенян използва от десетилетия. Към това се добавя пропагандата, представяща войната като свещен дълг към "Великия лидер".

В реториката си Ким описа загиналите като герои, чиято "смърт е по-достойна от живот в плен" - фраза, която ще бъде вградена в мемориалните комплекси, които Пхенян вече започна да изгражда.

Какво печели Пхенян от тази война

На пръв поглед - много малко. На втори - вероятно повече, отколкото изглежда.

Севернокорейската армия, която не е воювала в реален конфликт от Корейската война (1950–1953), получава нещо, което не може да се купи: боен опит срещу съвременна западна техника. Военни анализатори в Сеул и Токио смятат, че точно това е била основната цел на Ким - да тества доктрината и подготовката на собствените си части в условия, които никога няма да може да възпроизведе у дома.

Освен това Москва вероятно компенсира Пхенян с технологии за балистични ракети, изтребители и системи за противовъздушна отбрана, за които Северна Корея от години не успява да получи достъп заради санкциите на ООН.

Какво следва

Към края на април 2026 г. севернокорейско присъствие в Русия продължава да се регистрира, макар и в по-малък мащаб от пиковите 15 000 души. Южнокорейският Национален разузнавателен агент (NIS) предупреждава, че Пхенян вероятно подготвя втора ротация и че на фронта може да се появят нови корейски части, обучени с уроците от първата кампания.

За Украйна, която вече се сражава с три армии - руската редовна, "доброволческите" батальони и севернокорейските части - това отваря още един фронт на изтощение, в който мащабът надделява над качеството. И поне в едно нещо Ким Чен Ун беше последователен: когато заяви, че войниците му ще се бият до последно, той се оказа прав. Просто не уточни цената.