Традициите в народните вярвания на днешния празник

Традициите в народните вярвания на днешния празник, посветен на св. Игнатий Богоносец, в народния календар наречен Игнажден, са свързани с целия празничен дух на Рождество Христово. Този празник е свързан с началото на новата духовна епоха, ера на спасението, и в традициите на нашия народ има едно такова вглеждане с надежда към бъдещето, всичките тези символични или празнични елементи са свързани с надеждата за нещо по-добро в следващата година. Това каза богословът доц. Костадин Нушев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Самото понятие за "Коледа“ още от римската епоха означава начало на календарното време или началото на един нов етап, нов годишен период –  затова и с поглед към следващата година, към бъдещата година, както между впрочем и в Бъдни вечер има това очакване за бъдното, или тази надежда, че ще се сбъдне Божието обещание за раждането на Спасителя. Оттам идва и представата, че гостът, който ни посещава, носи някакъв добър знак за бъдещето, здраве, добра реколта през епохата на земеделието. 

Игнатий Богоносец е един от най-ранните епископи на Антиохия, от учениците на христовите апостоли. Според едно църковно предание, той е бил малкото дете, което сам Исус Христос е взел и е посочил като пример за детска чистота, святост и невинност на своите ученици и последователи. Загинал е мъченически в Рим и е останал в паметта като много авторитетен духовен учител. Св. Игнатий Богоносец е един от стълбовете, един от стожерите на древната църква и в православието е почитан като авторитет. 

"Името на Игнатий Богоносец се свързва с духовна сила, според някои от семантиките и етимологията е свързано с огъня, с духовното присъствие на Светия Дух – тази огнена вяра, пламенна вяра, която превръща христовия ученик и последовател настина като богоносец в този духовен смисъл, благодатен смисъл, че в сърцето си всеки истински християнин трябва да носи Христос.“   

На Игнажден започва т.нар. предпразненство на Рождество Христово, който е част от 40-дневната духовна подготовка за големия празник. Църквата отправя духовно послание към всеки един християнин да се подготви духовно и затова и тази празнична вечер е като едно предвкусване на празника. Този празничен период се нарича също Рождественско-богоявленски, защото тази празнична атмосфера продължава след това до Богоявление. 

"Домашната атмосфера също е един елемент от това празнуване, споделяне на радостта с най-близките хора в дома. Трапезата е постна, защото ние все още се намираме в постния период, но дори постната трапеза също е израз на благодарственото ни отношение към Бога, защото постните храни също са полезни и здравословни.“