Българската култура загуби една от най-ярките си и обичани личности - Михаил Белчев, певец, композитор и поет. Роден на 13 август 1946 г. в София, той остави след себе си изключително богато творческо наследство, което ще продължи да живее чрез поколенията.

Сред най-популярните му песни са "Младостта си отива“, "Не остарявай любов“, "Откровение“ и "Приятелство“ - произведения, превърнали се в част от музикалната памет на България. Освен като изпълнител и композитор, Белчев се изявява и като режисьор на телевизионни спектакли и филми, включително първия телевизионен пантомимен спектакъл "Кръговрат“. Той е автор и на музика за театрални постановки и кино.

В емоционално послание, публикувано в социалните мрежи, синът му Константин Белчев отдаде почит към своя баща, наричайки го "Рицарят на Любовта“ и "велик Българин“. В думите си той подчерта, че делото на Михаил Белчев "не подлежи на забрава“ и пое отговорността да съхранява и продължава неговото културно наследство.

"Днес не говоря само като син. Днес говоря като глас на един цял народ“, пише той, допълвайки, че последният завет на баща му е бил да продължи да пее и да носи неговия дух на сцената.

Вижте цялото послания на сина на Михаил Белчев:

Татко.

В последния ни разговор, ти остави не просто думи, а завет.

Да не спирам никога да пея, за да можеш да продължиш да стъпваш на сцената чрез мен и да споделяш с публиката сърцето, душата и светлината си.

Да закрилям майка ми така както ти го правеше с безусловна вярност и чест.

Да помня, че над всичко стои любовта и честността.

Да, аз ще изпълня този завет!

Ти не подведе никого, никога.

Не допусна нито един компромис с истината, любовта, с нас или личността си.

Ти си Рицарят на Любовта!

Ти си Велик!

Отказвам да ти кажа “Сбогом" в смисъла на раздяла, но ти казвам “с Бога", защото ти беше, си и ще бъдеш най-святото за мен.

Твоето дело не подлежи на забрава!

Хиляди стихове и песни, които ще се чувстват, рецитират, пеят и преживяват отново и отново завинаги!

Никога няма да спра да закрилям всичко, което си създал и това, с което си допринесъл за културата.

Ти си една огромна част от културното наследство на България.

А народ без култура е народ без душа!

Затова поемам отговорност пред теб, да пазя, да защитавам и да продължавам онова, което ти създаде.

Без страх.

Без компромис.

Със същата вярност към истината и хората.

Днес времето сякаш е спряло.

Думите тежат повече от всякога.

А музиката, поезията и любовта…

Онези три стълба, които ти превърна в смисъл, днес са и моята сила, и моята най-голяма болка!

Обичам те, Татко!

И ще стъпваш чрез мен на сцената, така както ти пожела.

Поклон!