Константин Трендафилов, известен още като Папи Ханс, откровено коментира състоянието на музикалната индустрия в България в новия епизод на "Храмът на историите“ Мариян Станков - Мон Дьо
Разговорът започва с темата за т.нар. "синдром на бялата престилка“, но постепенно преминава към по-дълбок анализ на механизмите, които оформят музикалния вкус у нас. Папи Ханс отправя сериозни критики към радиостанциите и класациите, като ги обвинява, че създават изкуствена представа за това какво е популярна музика.
Според него съществуват две паралелни реалности – едната, изградена "зад кулисите“ чрез ротации и индустриални зависимости, и друга – реалната, измерима чрез пълни зали и публика, която познава текстовете на песните му. Артистът подчертава, че въпреки слабата си ротация в радиоефира, успехът му сред публиката е категоричен.
За първи път Папи Ханс разказа в детайли причината за демонстративното си напускане на Годишните музикални награди на "БГ Радио" през 2023 година. Противно на спекулациите, че си е тръгнал заради липса на награда, истината се оказа в нарушени професионални и човешки уговорки.
Артистът казва, че е имал споразумение за пърформанс на песента "Нищо не е вечно". Идеята - само той и пианистът Витали на сцената. Час преди събитието обаче му е съобщено, че концепцията се променя, а наличието на пиано е отказано с мотив, че "няма как да се качи".
"В един момент това, което ми извади очите, беше, че Миро и Мария Илиева излязоха на сцената с два рояла. В този момент разбрах, че аз съм просто едно момченце там, което трябва да се радва, че са го дали на тези награди. Да приема това, означава да отрежа парчета от себе си, за да вляза в дупката, във формата, която дадено радио е направило за мен", сподели той. Раздялата е била съпроводена с остър конфликт и "гръм и трясък" на стълбите на залата.
Папи Ханс говори и за вътрешния конфликт между ролята на артист и продуцент. По думите му това е постоянна битка между творческата свобода и необходимостта от дисциплина и структура. Въпреки професионалния си опит, той признава, че с времето става по-чувствителен към несправедливостта и емоционално по-уязвим.
Според него съществената разлика между певец и артист се крие в позицията и съдържанието. "Артистът има послание и гледна точка, докато певецът може просто да изпълнява“, заявява той.
В заключение Трендафилов категорично отхвърля идеята за успех чрез връзки и зависимости. Той подчертава, че кариерата му е изградена чрез постоянство, труд и лична отдаденост, а не чрез "схеми“. Според него истинският критерий за стойността на един артист остава страстта към това, което прави.