"Хората се опитват да сбъдват мечти - малки, големи, недоизказани. Понякога обаче животът разпилява всичко на пух и прах, точно като пясъчен замък, който се срутва пред очите на дете. И боли. Но после някак си...... ставаш, изтупваш се, преглъщаш разочарованието и започваш отначало.

Това винаги е било моето гориво - повторният опит. Именно тази вътрешна вяра ме срещна с всички вас.

Питали са ме: "Ако не беше певец, какво щеше да си?“

Мисля си… може би библиотекар - да подреждам тишината между страниците и да търся себе си в думите на другите. Или ветеринар - да давам глас на тези, които не могат да говорят и да им помагам в този тъй опасен свят. Така де,...понякога дори си представям как работя в малко селско кафене, правя кафе с усмивка и слушам истории - защото ми пука за хората.

Истината е, че щях да бъда всичко, което носи смисъл. Всичко, което лекува. Защото смисълът не е в професията, а в сърцето, с което я вършиш. И независимо от какво живеем, независимо какво ни отнема животът - ако правим каквото обичаме и го правим с обич, няма как да сме на грешния път.

Днес си размишлявам понеделнишки, с чаша кафе в ръка и благодарност в сърцето.

Хубава седмица ви пожелавам".

Из Фейсбук профила на Орлин Горанов.