Актьорът, оператор и режисьор Олег Ковачев сподели любопитна история с Димитър Бербатов, случила се преди три години в столичното кино "Влайкова“. В своя разказ той подчертава уважението си към един от най-големите български футболисти, но показва и че дори звездите имат своите странност.

Ето и цялата публикация на Ковачев в социалните мрежи:

"Първо да кажа-смятам Бербатов за много голям български футболист. Това, че онзи простак с осмицата на гърба спечели повече пари и награди не означава, че притежава качествата на Бербатов. Второ-Митко ми е любимият централен нападател на военното отборче-10 мача срещу "Левски" без гол.

Но да разкажа друго. Преди три години Бербатов влезе в кино "Влайкова". Застана до листа с програмата с ръце в джобовете, погледът му блуждаеше, явно търсеше нещо. Отидох до него и го попитах с какво да помогна. "Верно ли това е кино?" разсеяно проговори той. "Да, това е кино "Влайкова", старо кино, близо сто годишно." "Аха, ти какъв си?" Отговорих нещо- какво върша тук и после му казах-"Много си висок!" Щото стърчи с една глава над мен. "Ми висок съм!"-отговори той. После добави-"Ще живея наблизо и идвам да разгледам тука." Обиколи, разгледа фоайето. Аз извиках всички колеги да дойдат да видят големия футболист. Дойдоха. "Всички тук сме левскари."-запознах го със ситуацията аз. Той мълчи. След малко попита: "Може ли да наема залата само за мен? И за семейството ми." Дадох думата на колежката, която се занимава с това. Тя му каза цената-150 лева и може да гледате филм сам. Но само ако е от седмичната програма. Щото идват хора и питат може ли да гледам "Казабланка", а ние нямаме права да го прожектираме. Той се намръщи-"Много скъпо, бе! Може ли да намалите поне наполовина." Започнах леко да се ядосвам. "Имаме цени, одобрени от настоятелството, киното не е мое, за да решавам колко струва залата."-обясних му, ама вече ме напира отвътре. "Може ли да си внесем храна в салона?"-пак така разсеяно попита той. "Може-казах аз-само да не е шкембе с много чесън." Той за пръв път ме погледна в очите. Май не разбра, че се шегувам. "Много пари са, въпреки всичко!"-продължи да недоволства той. Вече се ядосах.

Сигурно има десет пъти повече пари от цялата махала, взета заедно, а се пазари за дребна сума. "Ами добре, ще ви пуснем за 50 лева със семейството ви, внесете си храна, каквато искате, но при едно условие!" Явно това го заинтересува, затова пак ме погледна и изчака да му кажа условието. Поех дълбоко въздух и му казах: "На реда зад вас ще пусна Гонзо да гледате филма заедно." Седя няколко секунди, докато осъзнае какво му казвам и после бавно излезе от фоайето. Много се смяхме с колегите".