Учени са се натъкнали на откритието, окачествено от мнозина експерти като пробив, докато са търсили оръжие за борба с маларията при бременни жени. Изследванията им разкриват, че малариен протеин, въоръжен с токсин, може да унищожава рака.
Откритието дава надежда за медицинско лечение на злокачествени заболявания. Изследователите смятат, че до четири години ще могат да започнат изпитания с хора.
Професор Али Саланти, експерт по малария от университета на Копенхаген, Дания, разкрива, че въглехидратът, който маларийният паразит използва, за да се прикрепи към плацентата при бременни жени, е сходен с въглехидрат, открит в раковите клетки.
В лаборатория екипът на професор Саланти е възпроизвел протеина, използван от маларийния паразит, и е добавил токсин. Комбинацията от малариен протеин и токсин намира раковите клетки, преди да бъдат абсорбирани от болните клетки. Токсинът се освобождава в тях и по-късно убива раковите клетки.
След като направил първоначалното откритите, професор Али Саланти незабавно се свързвал с бивш свой студент, а в момента изследовател на рака Мадс Даугаард, който ръководи Лабораторията за молекулярна патология в университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада.
Двата екипа тествали хиляди проби върху мишки- от мозъчни тумори до левкемия. Според постигнатите резултати въоръженият малариен протеин е в състояние да атакува над 90 процента от всички човешки тумори.
"От десетилетия учените търсят сходства между растежа на плацентата и туморите. Само за няколко месеца плацентата нараства от група клетки до орган с тегло близо килограм, който снабдява ембриона с кислород и хранителни вещества в относително чужда среда. В известен смисъл туморите правят същото - растат агресивно в относително чужда среда", казва професор Али Саланти.
По ирония на съдбата откритието, направено в търсенето на ваксина срещу малария при бременни жени, няма да може да бъде използвано от бременни жени. "Казано по достъпен до хората начин, токсинът ще възприеме плацентата като тумор и ще я унищожи, така както той вярва, че туморът е плацента", обяснява професор Саланти.
Най-големият въпрос пред учените, според които клинични изпитания с хора могат да започнат най-рано до четири години, е дали методът ще сработи в човешкото тяло и дали човешкият организъм може да понесе необходимите дози без странични ефекти.
"Настроени сме оптимистично, тъй като протеинът изглежда се прикрепва само към въглехидрат, който е срещан единствено в плацентата и в раковите клетки при хора", казва професорът.