Уникалният природен феномен Каменните гъби, разположен край кърджалийското село Бели пласт, изненадва посетителите със своите специфични розови пънчета и зеленикави шапки. Скалното образувание, известно сред местното население като Мантар кая, преплита в себе си милиони години геоложка история и древни тракийски предания, информира Plovdiv24.bg. Пътят край Бели пласт разкрива гледка към десетки каменни фигури, които изглеждат сякаш не принадлежат на нашия свят. Мястото е сред най-забележителните природни забележителности на страната, където научните факти се сливат с легендите за миналото.

Когато Родопите били морско дъно

Преди десетки милиони години съвременните хълмове на Източните Родопи са съставлявали дъното на древно море. Силната подводна вулканична активност изхвърляла облаци пепел и вулканичен материал, които се утаявали на дъното и образували риолитови туфи. След оттеглянето на водата и издигането на сушата, в продължение на милиони години ерозията от дъжд, вятър, слънце и студ изваяла скалите. Долният по-мек пласт се стеснил и оформил пънчетата, а по-устойчивият горен слой се превърнал в шапки на скулптурите, достигащи височина между два и три метра.

Розовият камък и зелените шапки

Живописните цветове на Каменните гъби се дължат на специфичния им минерален състав. Пънчетата са обагрени в меко розово под въздействието на минерала клиноптилолит, който е разновидност на зеолита. Зеленикавият нюанс на шапките е резултат от наличието на селадонит, а забележимите на места сини и черни петна са създадени от манганови конкреции.

Сред свещените земи на траките

Феноменът се намира в сърцето на древна Тракия, позициониран стратегически между скалния град Перперикон с прорицалището на Дионис и светилището Татул с гроба на Орфей. Целият регион е богат на скални олтари, култови комплекси и ниши. За траките тези планини са били свещено място за връзка с боговете, което обяснява почитта и страхопочитанието към странните фигури още от древността.

Легендата за четирите сестри

Народната памет свързва произхода на Мантар кая с трагична история за четирите красиви дъщери на въглищаря Радуил, живели край Перперикон. При превземането на местната крепост от разбойници, девойките били пленени. За да се спасят от робство, те оказали смела съпротива и погубили главатаря, но при последвалото преследване в гората били застигнати. Според преданието, с падането на главата на всяка от посечените сестри на земята се изправяла по една каменна гъба като вечен символ на свободния дух.

Живата вода на камъка

Около феномена съществува и вярването, че розовият минерал клиноптилолит има силни пречистващи свойства, поради което местните го наричат "живия камък". Народните поверия гласят, че водата, престояла върху него, подобрява качествата си и е полезна за здравето, което мнозина свързват с родопското дълголетие. Съвременната наука потвърждава способността на зеолитите да абсорбират вещества от околната среда, доказвайки, че зад всяка местна легенда стои реална природна характеристика.