Има финансови събития, които променят историята, и има хора, които успяват да подчинят тези събития на собствената си воля. На 16 септември 1992 г. светът става свидетел на един от най-дръзките и доходоносни ходове в историята на съвременната икономика. Този ден остава в историята като "Черната сряда“, а човекът зад него е Джордж Сорос, който получава прозвището "Човекът, който разби Английската банка“.

Икономическият капан на Лондон

В началото на 90-години на миналия век Великобритания е част от Европейския валутен механизъм ($ERM$), предшественик на еврото. Целта на тази система е да поддържа стабилност между европейските валути, като ги обвързва с курса на германската марка.

Има обаче един сериозен проблем. Британската икономика по това време е в рецесия, безработицата е висока, а инфлацията расте. Въпреки това правителството в Лондон е длъжно да поддържа курса на британската лира изкуствено висок, за да остане в европейския механизъм. Това означава, че Английската банка трябва непрекъснато да купува собствената си валута, за да не позволи на цената ѝ да падне.

Докато повечето инвеститори вярват на обещанията на британските политици, че лирата е стабилна, Джордж Сорос вижда нещо съвсем различно - една гигантска илюзия, която предстои да се разпадне. Той си дава сметка, че Английската банка няма безкрайни ресурси и в един момент ще остане без пари, с които да купува лири.

Сорос решава да предприеме изключително рискован ход. Чрез своя фонд Quantum Fund той започва масирана акция по т.нар. "къси продажби“ на британската лира. На прост език това означава, че той взема назаем милиарди лири, продава ги веднага за германски марки, залагайки, че съвсем скоро стойността на лирата ще се срине. Планът му е по-късно да изкупи лирите обратно на много по-ниска цена, да върне заема и да прибере разликата.

16 септември 1992 г.: Денят на капитулацията

На сутринта на 16 септември паниката в Лондон е пълна. Сорос и други инвеститори, последвали примера му, заливат пазара с оферти за продажба на британски лири. Английската банка реагира отчаяно - започва да изкупува лири със скорост от 2 милиарда паунда на час, но вълната от разпродажби е по-силна.

В рамките на няколко часа вдига основния лихвен процент от 10% на 12%, а малко по-късно обявява шокиращите 15%, опитвайки се да привлече инвеститори.

Нищо не помага. Пазарът вече е решил, че британската валута е обречена. В 19:30 ч. същата вечер финансовият министър на Великобритания Норман Ламонт свиква пресконференция и обявява капитулацията: Великобритания напуска Европейския валутен механизъм и оставя лирата да поевтинее свободно.

Как Сорос промени правилата на играта

Успехът на Сорос в "Черната сряда“ доказа няколко фундаментални неща.

До 1992 г. се смяташе, че големите държави и техните централни банки имат абсолютен контрол над валутите си. Сорос демонстрира, че когато една политическа цел (изкуственото поддържане на скъпа лира) противоречи на икономическата логика, свободният пазар винаги побеждава. Той показа, че сумарната сила на частните инвеститори може да съкруши дори Британската империя.

Преди това събитие хедж фондовете се възприемаха като екзотични и затворени клубове за богаташи. След като Сорос спечели милиард за ден, целият свят разбра за тяхната опустошителна мощ. Това даде старт на златната ера на агресивните финансови спекулации.

Парадоксално, но ударът на Сорос всъщност помогна за създаването на еврото, което използваме днес. Архитектите на единната европейска валута си взеха поука от "Черната сряда“ - те разбраха, че фиксираните курсове между отделните национални валути са уязвими за спекуланти. Единственият начин да се избегне нов "Сорос“ беше пълното премахване на националните валути (марка, франк, лира) и замяната им с една обща парична единица.

Начинът, по който Сорос натрупа милиардите си, създаде и неговия изключително противоречив образ. За едни той е икономически гений, който просто посочва грешките на политиците и балансира системата. За други обаче, той си остава безскрупулен спекулант, чиито печалби идват на гърба на обикновените данъкоплатци.