Журналистката Биляна Гавазова споделя личен и емоционален текст по повод 4 години извън активната работа в телевизионния ефир. Посланието ѝ е едновременно равносметка и благодарност към професионалния път, който според нея не е прекъснат, а просто е сменил форма.
Тя започва с признание за времето извън телевизията и го описва като период на лична и професионална трансформация. По думите ѝ това са "повече от 1460 дни“, в които е имала възможност да разбере какво означава да създаваш и живееш извън живия телевизионен ефир. Въпреки промяната, тя подчертава, че "тръпката остава“, а спомените не са свързани с тъга, а с благодарност.
"4 години по-късно знам едно - напуснах телевизията, но тя никога не ме напусна. Тя живее в начина, по който слушам. В начина, по който задавам въпроси. В начина, по който помагам на хората да намерят своя глас сега", пише тя в поста си.
Особено място в текста заемат хората и опитът, натрупан през годините. Гавазова акцентира, че срещите и уроците в професията са я научили на отговорно отношение към словото. Тя пише, че е разбрала как "думите не са оръжие, а инструмент“, чрез който може да се помага и да се вдъхновява.
Журналистката обръща внимание и на трудните моменти, които определя като ценни уроци. Тя благодари дори на критиките и трудните погледи, защото именно те са я научили да се изправя след всяко "препъване“ и да продължава напред. В текста присъства и мисълта, че всяко падане е възможност за нов опит и "смел полет“.
По отношение на връзката си с телевизията тя е категорична. На въпроса дали ѝ липсва, отговаря с "да“, но уточнява, че това не е израз на съжаление. Тя определя тази професионална любов като трайна и неизчезваща: "напуснах телевизията, но тя никога не ме напусна“, казва тя, като добавя, че тя продължава да живее в начина, по който слуша, задава въпроси и помага на хората да открият своя глас.