Реквиемът е заупокойна литургия. Името идва от първата дума на интроита "Requiem aeternam dona eis, Domine" - "Вечен покой дай им, Господи". Може да го използваме и в полза на общинските съветници , ако имаме предвид, че те са безпомощни пред проблема "стадион Пловдив". Това, изглежда, не е тяхната работа - няма как да я свършат, нито знаят, нито могат. Най-добре е да я остяват в други ръце и така ще бъде справедливо.
Когато не могат да свършат нещо, общинските съветници се държат като банда негодници. И ни пробутват някаква смелост, която стига само да дърпат лъва за опашката, но той умрял. Така се държаха и на последната сесия. Слави Георгиев е превърнал в патриотична кауза идеята, че с 20 милиона лева стадионът може да бъде довършен. Преди седем месеца премиерът Борисов обещал тези пари на Славчо Атанасов, случайно се срещнали, ако Общинският съвет ги поиска. Затова и точка осем от предизборната програма на Славчо е :"Довършване на стадион "Пловдив" . Тази точка ще бъде разочарование за избирателите, а и за кандидата, това е очевидно.
Слави е напорист общински съветник , брани със зъби и нокти партийната кауза, влиза в спорове, кара се, повишава тон, изнася партийни битки на гърба си. Това е похвално, особено преди избори. Сега е навлякъл доспехите на Дон Кихот и вижда срещу себе си един стадион, който е готов да приеме финал в Шампионската лига , и то само срещу някакви 20 милиона лева. Той е единствен в залата на Общинския съвет, който вярва в това. И всичко е заради количествено-стойностната сметка, която представя арх. Валентин Маринов, бащата на стадиона - 19 милиона и нещо. Това е осъвременена сметка от 1989 година.
Една бутафорна история . Не бива да й се връзваме, колкото и сериозни да изглеждат някои цифри от сметката на арх. Маринов. Неговите усилия за продължението на стадиона са уважителни, както и на Слави Георгиев, без значение дали се обижда на Дон Кихот. Но ако все пак има група хора , които твърдят, че с още 20 милиона стадионът ще получи лиценз от ФИФА, УЕФА и световната лекоатлетическа федерация, трябва да се гръмнат.
Най-добре е тази остория да бъде жаржирана и така се получи. След като дуетната половинка в спора със Слави - Атанас Узунов, изнесе съвсем други цифри за строителството на модерни стадиони в Европа, бутафорният финал на сесията беше красиво очертан. Съветникът Емил Русинов предложи да поискаме не 20, а 185 милиона лева. Всички се съгласиха освен Слави, но той не биваше да разрушава вятърните мелници пред себе си и постъпи правилно.
Да, реквием за стадиона и едни общински съветници. Когато говорим за стадиона, трябва да се обърнем с гняв назад. Той се е превърнал в изборна дъвка и съветниците изглеждат доста нелепо , когато го вкарат вързан на сесията. В предишната изборна кампания идваха испанци, доведени от Стоичков. Дъвката беше разпъната повече от обичайното и толкова. 20-те милиона ще имат същата съдба.
Имаше и много други кампании за стадиона през годините. Затова да не се захласваме толкова много по последната общинска сесия - просто един от обичайните епизоди за повсеместното партийно надървяне преди изборите. Но когато Слави Георгиев говори по темата, както и всички останали, трябва да имат предвид, че сериозен е рискът срещу тях да има и кухи партийни глави, които не се интересуват и от количествени сметки. Ако напълним стадиона с такива глави, нищо добро не го чака. 25 години са достатъчни за подобен извод.
Модернизирането на стадиона беше мечтата на Тодор Петков. Тогава беше кмет и настървено искаше да го довърши до старта на световното първенство по лека атлетика за младежи и девойки. Не успя. Две коли се паркираха на пистата и я осветяваха с фаровете си, за да зъвърши нормално бягането на 1500 метра. Това беше и краят на този стадион - политически и фанансов. Така, на фарове, приключваха и ще приключат някои изборни кампании.
Глупавата политика е лоша. Нещо подобно изломоти на микрофона в предишния мандат един общински съветник. Май беше Яшар Асан. Със същия успех можеше и да каже, че лошата политика е глупава. Запомнил съм тази фраза, защото Яшар не беше от разговорливите на микрофон и да се засили натам трябва съвсем да е кипнал.
На последната сесия се случи нещо подобно . Жаржирането на стадиона стана след едно кипване. А самият шарж е заради 25 години идиотски послания , идващи от партийни централи, политически измекяри и най-обикновени измамници. Ако Яшар беше наоколо, нямаше начин да не каже, че глупавата политика е лоша.