Пловдивският морален кодекс на паркирането

В град, където колите са повече от здравия разум, където пространството между два блока е бойно поле, а всяко празно петно асфалт е покана за гражданска война, се появява бележка. И не каква да е.

"Ако ми пипнеш пак колата, ще ти счупя ръчичките на три места!“

Достойно за стената на славата в раздел "Местен фолклор", работа на квартален администратор в ярост.

"Да, улиците са на общината“, казва коментатор. "Но моралните закони не се променят.“ Така в междусъседските войни има място и за философа Кант.

В очите на живущите, които са оцелели 20 години с едно паркомясто, "гостенин с кола“ е като плевел в саксия – нещо външно, което нарушава баланса. А пред блока балансът е всичко. Там нямаш нужда от закони – имаш нужда от картонена табела с надпис "Тук паркирам АЗ“.

Междусъседската агресия не е изолиран инцидент, а симптом на по-дълбоко системно безхаберие, което започва с разписване на разрешителни за строеж и свършва с това, че за всеки десет апартамента има три паркоместа и едно дърво, което си пречи само на себе си.

Общината вдига рамене. Инвеститорите заграждат терена. Обществото оставя бележки.

Философията на гнева - хората днес се събират в коментари под новините и се цитират един друг:

"Всичко почва отгоре. Рибата се вмирисва от към главата.“

"Моралните закони няма да се променят.“

"Това не е случай, това е системност.“

Това не са просто ядосани хора. Това са експерти по хаоса, дипломирани в "Пловдивската академия по интуитивно паркиране“, с допълнителна квалификация по "Бележкопис“.

Следващия път, когато спрете "само за малко“ пред някой вход, погледнете наоколо:

– Няма ли картонена табела?

– Висят ли вратовръзки по антените на колите?

– Има ли на бордюра празна или пълна бутилка?

Ако е така – това е лична територия. Гарантирано чупене на крайници поне на три места.