Альоша осъмна оцапан с червена боя и надписи. Това безспорно е вандалски акт. Не бива така. Отново ще бъдат похарчени общински пари да го изчистим.

Но трябва да обърнем внимание на надписите: "Не сме забравили", "Няма да простим". Вероятно те имат връзка с 1 февруари, когато отдаваме почит на жертвите на комунистическия режим. Но тези надписи не трябва да са върху гранита, тъй като ще бъдат заличени и няма никаква полза от тях.

Не сме забравили. Няма да простим. Това са важни български, а не съветски работи. И не бива подобни надписи да са цапаници върху съветския войник. Те трябва да стоят вечно някъде пред паметника и да говорят за нашата национална памет. Така няма да ги определят и като "вандалски акт“.

Важно е какво не сме забравили и какво няма да простим.

Не сме забравили, че на 1 февруари се навършват 75 години от разстрела на 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 народни представители, 47 генерали и старши офицери, осъдени в серия незаконни процеси от неконституционния "народен съд" - най-масовата екзекуция на политически и военен елит на една държава в световната история.

Не сме забравили, че "народният съд“ осъжда на смърт 2 730 души, а 305 получават доживотен затвор, конфискувани са повече от 200 предприятия, изселени са 4 325 семейства

Няма да простим, че неграмотни хора, излезли от горите, избиват цвета на нацията с небивала жестокост. Заемат освободените места и ни повеждат към национална катастрофа.

Няма да простим, че една социалдемократическа партия, създадена от Благоев, се болшевизира до крайност и започва война срещу собствения си народ.

Не сме забравили "първото в света антифашистко въстание“, ръководено от Георги Димитров и Васил Коларов, затрило 3000 българи.

Няма да простим за най-кървавия атентат в историята ни – в църквата "Света Неделя“, организиран от съветски терористи и българските им помагачи.

Няма как да забравим за лагерите на смъртта в Белене, Ловеч, Скравена.

Няма как да забравим, че са ни управлявали шестима съветски граждани – Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Лукнов и Сергей Станишев.

Това е същността на "вандалския акт“ срещу Альоша – да не забравяме и да не прощаваме толкова лесно, ако насреща няма покаяние.

"Не сме забравили“, "Няма да простим“. Да не ги хвърляме тези надписи върху гранита, а да са като вечен огън пред паметника на окупатора.И запали нещо в главите на онези, които не допуснаха 1 февруари – денят за почит към жертвите на комунизма, да влезе в културния календар на Пловдив.