По темата съм писал много  и на различни места. "Да съборим Альоша“ – 10 май 2015, "Да опазим Альоша от Гергов – да е паметник на комунистическите зверства“ -  21 март 2016, "Да сменим местата на Левски и Альоша – нали не сме предатели!“ – 18 юли  2016, "Където има паметници на Альоша, животът е кармически обречен“ -  8 август 2016, "Идиоти, разбрахте ли защо Альоша виси над главите ви“ – 10 ноември 2016, "Целувайте шмайзера на Альоша, но не закачайте Пловдив“ – 24 януари 2017, " Пловдив е длъжник на Апостола. Той няма нужда от окупаторска сянка“ – 18 юли 2017, "Каква наглост – Альоша пораждал светли и топли чувства“ – 12 ноември 2017, " И Левски до Сталин на Альоша – обезумели и оглупели сталинисти“ -  9 май 2018, " Защо тачим повече Альоша, а не Левски“ – 18 юли 2018.

Затова е приятно да видиш декларация, че паметникът на Альоша е гавра, трябва да бъде съборен и сменен от Левски, който сега е сгушен на една от алеите  на Бунарджика под дулото на окупатора. Декларацията  е адресирана до български и европейски институции, та дори и до Путин, а отдолу стоят имената на 13 души. Определени са като политици, интелектуалци и граждани. Да не спорим кой е политик и особено интелектуалец, всички са граждани. Тези хора са заявили позицията си и заслужават поздравления.

Никакъв шум обаче. Никакъв медиен шум. Една декларация срещу съседа, че не си плаща асансьора би предизвикала повече интерес на големите медии и телевизиите. Те не попитаха: Абе, вие сериозно ли говорите, наистина ли ще го бутате Альоша, как смятата да се случи това? Или поне да им кажат, че са луди. Вместо това правеха репортажи за изчезването на змията Анка, следиха търсенето  и откриването й, имаше извънредни включвания от търговския център. Голямо събитие, кой да се занивама с Альоша. А и е доста интересно, любопитно и съвсем безопасно, змията не била отровна. А с Альоша да си имаш работа не е като с Анка.

В същото време под публикацията за декларацията "коментаторите“ определяха авторите й като алкохолици, пропаднали типове и обикновени интернет драскачи. Това е положението.

Е, как тогава да бутнем Альоша. Изобщо искаме ли го.  Поне в душите си да го съборим – и това ли не искаме. Тогава да ни пускат по една змия да търсим и да сме достатъчно доволни. За по-плашливите може и  хамстер.

А за Альоша съм се опитвал да го обясня, просто е. Когато там носиш фланелка с лика на Путин, демонстрираш определени симпатии. Заяваваш кой си, ако знаеш, разбира се, какво носиш. Искаш всички да разберат твоята привързаност и не ти пука от мнението на другите. Това си ти. Това е много добре, без значение какво си сложил – Левски, Че Гевара, Кастро или Брежнев. Това е в сферата на интелигентната търпимост.

Когато обаче развяваш знаме на самопровъзгласилата се Донецка република, проблемът е друг. И тъй като няма по-подходящо място от Альоша за подобна демонстрация, какъв е изходът, освен да го съборим. Поне в душите си.