Хейтъри 1999 – 2019

Може да им се издигне паметна плоча с този надпис. 20 години ги обединява културата, която или не харесват, или много харесват, но са длъжни да не признават, тъй като са извън играта. А играта приключва – Пловдив завинаги ще остане Европейска столица на културата, но никога повече няма да бъде избиран за такава.

Историята се повтаря, а известно е на какво приличат повторенията – на фарс. 1999 година – Пловдив е домакин на "Европейски месец на културата“, спътник на Ваймар. Същите съмнения и нападки, същите арогантни атаки от партийни централи и отритнати културтрегери – не можем, не ставаме, проваляме се.

А за този месец се говори и до днес – с изобилието от събития, с гостуването на творци от 45 държави и знакови концерти на световни групи. Пловдив е в центъра на събитията, макар и като съпътстващ  град на Ваймар.

Лодката на критиците рязко и видимо потъва. Те би трябвало да вече да скачат от нея.Така се изрази кметът Иван Тотев  за надигащия се ентусиазъм около откриващото събитие тази събота.Така се случи и през 1999 година. По повод избирането на Пловдив за културна столица  преди четири години, вестник "Дума“ връща лентата назад:

"Градът вече бе съпътстваща столица на европейската култура през 1999 г. При онзи срив на останалия без емблематичната си с високи технологии промишленост град, украсен с табела на главната улица "Синята столица на България", изборът на Пловдив за съпътстващ културен месец дойде като "дюшеш" на тогава управляващите. И те го използваха за синя пропаганда. Още тогава, през 1999-а, лъснаха замазвани абсурди на местната демократизираща се култура и бит. Заради хронична липса на оптимален вечерен транспорт жителите и гостите на града не можаха нормално да посещават вечерните прояви на европейския месец на културата. Тогава лъсна и истината за липсата на зали за културни прояви и пр.

По време на съпътстващия месец на културата през 1999 г. градът бе изпъстрен със забележителности на разрухата - разрушени постройки в центъра, разбити и занемарени павилиони (както е и сега), останки от стотици бивши стопански сгради... И днес в района на Сточна гара преминават само куражлии по рождение... През 1999-а имаше чудовищна безработица, контейнерите за смет бяха окупирани денонощно от "потребители", а крайните квартали като "Столипиново" и "Шекер махала" с планините от боклуци и бордеи тактично оставаха далеч от погледите на гостите от цял свят.

И ето, през 2014 г. стана и другото чудо - Пловдив победи в конкурса за Европейска столица на културата и му бе даден картбланш. В медиите се появиха дори статии от членове на организационния борд на събитието, които определиха 2014-а като победна година за пловдивската култура. Споменати бяха културни прояви, но нямаше и дума за необходимостта от реална подготовка на града и за готовността му да се представи и като град с висока европейска култура и в бита.

Все така градът е почти столица на безработицата, следи от разруха има навсякъде липсва оптимален вечерен транспорт. Все така градът е една от световните столици... на мръсния въздух (организации водят съдебни дела дори), eдин от малкото големи градове в България без екологичен тролейбусен транспорт. Все така пловдивчани пият най-вече минерална вода, защото предоставената от ВиК по ръждясалите от десетилетия тръби вони на хлор и други "очистващи" химикали. Все така градът е с погромена промишленост и земеделие, с отровена земя от КЦМ - иначе щедър меценат на културата. Все така от културния афиш изчезват "без бой" традиционни фестивали като "Златната ракла" и културни институции като бившия Дом на железничаря, Клуба на дейците на културата. Все така хиляди пловдивчани не спят от новия ужас в своя "културен бит" - вибриращите и шумни климатици“.

Така ги каканижат другарите от "Дума“.И какво излиза. Един напълно съсипан град, потънал в руиини и кал, според тях,бит до несвяст по главата от хейтъри – партийни и културни, е успял да организира месец за културата, за който се говори и след 20 години. Какво скачане от лодката на ужасени хейтъри е било. Дори Александър Секулов, едно от лицата на "Пловдив 1999“ казва тогава със съжаление: “Това е уникално събитие и уникален шанс, опит да продаваме чрез културата. На мен обаче ми липсва чувството за празничност в усещанията на хората". А университетският преподавател Огнян Сапарев прави обобщението: "За съжаление Пловдив става все по-малокултурен и хедонистичен".

И същият "скапан“ град, описан като бунище – културно, битово и социално, вече е Европейска столица на културата.Преди избирането някои твърдяха, че "Пътят към Пловдив – европейска столица на културата върви надолу“. Други пък се стряскали от кошмара на въпроса “ А какво ще стане, ако спечелим?“. Сега сигурно имат други кошмари, но кой го интересува.

20 години след триумфа от 1999-а същата история – не ставаме, не можем, проваляме се. Затова е време за една паметна плоча "Хейтъри 1999- 2019“. Защото играта наистина свърши. В събота Пловдив се качва на сцената.