Унгарският премиер Виктор Орбан е даван често за пример у нас като лидер, който опитва да води самостоятелна политика, опълчва се на Брюксел и изгони Джордж Сорос от Унгария. Някои са така доволни, че непрекъснато го аплодират и му се възхищават, дори социалистите и самата Корнелия Нинова бяха залитнали по него – един очевидно десен политик.

Само че всички мълчат гузно когато Орбан каже и нещо по-различно. На 27 октомври по време на реч на площад Сабадсаг в Будапеща Орбан нарече разположеният там паметник с истинското му име – "паметник на съветската окупация“. А той е издигнат в памет на 80 хиляди бойци на Червената армия, загинали в боевете за Будапеща. На Орбан му отговориха с гневна декларация от руското външно министерство, но на него не му пука особено.

У нас официалните власти – които и да се те, по което и време да са управлявали, никога не са говори за "паметници на съветската окупация“, а те са навсякъде. Или ако са говорили под някоя маса, не сме чули. А и паметниците си стоят.

Альоша е класически пример за паметник на съветската окупация. Ако някой като Орбан дойде и види как се извисява гордо над града, би попитал: В памет на кого сте го издигнали? В Будапеща са загинали 80 000 съветски бойци, при вас колко са?

Нито един. Альоша е белег за окупация, а не памет. И си стои горе на Бунарджика, тъй като и окупацията си продължава – русофилски сбирки, кремълски събития, веят се руски знамена. И това било гордостта на Пловдив – вижда се отвсякъде. Окупацията се вижда отвсякъде.

Тя вероятно ще приключи, когато български държавник дръпне историческа реч пред Альоша, не премълчи истината и сложи край на окупацията. Едва ли.