Усилено се търсят механизми, чрез които да накараме всеки български гражданин, без изключение, да плаща здравните си осигуровки. Това е много сериозен проблем, който заедно с лошия мениджмънт, стои в основата на огромните дългове на лечебните заведения в страната. Това обясни здравният министър Десислава Атанасова в коментар на появилата се информация, че се обмисля обвързване на издаването на лични документи и шофьорска книжка с проверка за изрядността на здравните осигуровки.

"Това е само една идея. Така или иначе само МВР има правомощията да отнема лични документи или да поставя условия за издаването им. Но със сигурност трябва да се реши казусът с масовото неплащане на здравноосигурителните задължения, така че очаквам предложения от страна на институциите и най-вече от НЗОК", каза Атанасова с уточнението, че по последни данни около 1 милион и 500 хиляди са българите, които не са здравно осигурени. Според нея те се делят на две основни групи. В едната влизат хората, които живеят в чужбина, но не са декларирали, че плащат осигуровките си в друга държава, а другата група са тези, които нямат доверие в системата и просто не желаят да плащат.

"Ние обаче не можем просто да си избираме дали да плащаме тези задължения или не, защото сме в рамките на ЕС, където е установен солидарен тип социална система - плащат всички, а ползват тези, които имат нужда", коментира ресорният министър и допълни, че задължаването на хората от малцинствата да плащат осигуровките е още "по-труден и сложен въпрос".

Клиничните пътеки - компрометирани

Според Десислава Атанасова клиничните пътеки като модел за функциониране на здравната система вече са компрометирани. Затова управляващите предвиждат и са предприели стъпки те да бъдат заменени от Диагностично свързани групи. "Пътеките отговарят на точно определен алгоритъм, в който понякога нарочно се правят опити да се вкара пациентът, дори да няма съответните оплаквания. При случая с новия метод на работа става въпрос само за финансов контрол над лечението, което е много по-добре", обясни министърът.

По думите й обаче въвеждането на новия модел ще отнеме между 5 и 7 години. Затова няма как реформата да се осъществи в рамките на оставащата до изборите една година. "Затова казах по-рано, че три години за пропуснати. Предстои да закупим софтуера за въвеждането на новия метод от Австралия, трябва да се имплементира, да се обучат хора, това иска време", уточни Атанасова.

Пари за чужди специалисти - от държавата

Министърът обяви, че е предложила допълнителни 5 милиона лева да бъдат отпуснати от държавния бюджет за чужди специалисти. Лансираната от нея идея, одобрена от премиера и кабинета, е да не се налага децата да излизат от страната, за да се лекуват.

По вътрешни разчети до края на годината ще бъдат необходими около 11 милиона на Фонда за лечение на деца в чужбина, след като лимитът на броя одобрени падна с решение на Министерски съвет. "Ако няма пари в министерството, ще трябва да дойдат от държавата", заяви Атанасова.

Министърът отбеляза, че в България вече има много добри технологична база и специалисти - условия, които правят реализацията на предложения от нея нов подход осъществима.

Криза с лекарствата за онкоболни - докога?

Десислава Атанасова призна, че за пореден път има сериозен проблем с някои от лекарствата за онкоболните. Причината - компаниите производители заявяват, че не могат да доставят на пазара у нас необходимите количества. Затова диспансерите по места прибягват до организирането на търгове за обществена поръчка за алтернативни лекарства, но пък тогава предлаганите от другите фирми цените в повечето случаи са нереалистично високи, обясни здравният министър.

"Бих посъветвала диспансерите, ако в един търг цената е прекалено висока, да поканят фирмите на пряко договаряне и да се опитат да смъкнат цената. Няма как да се регулират тези процеси - законодателството ни е такова, и ние не можем да го променим за един ден", каза Атанасова.

Тя изтъкна като приоритетни за управлението й проблемите на Спешната помощ и обеща, че от 1 юни ще се увеличат с 20% заплатите на всички работещи там. За целта се търсят резерви от бюджета на здравното ведомство. "Работя и в посока защита на медиците от Спешна помощ, които постоянно са нападани и се чувстват незащитени. В тази насока ще търся промени в Наказателния кодекс", добави в заключение министърът, чийто баща от 20 години е фелдшер в Спешния център към общинската болница в Дулово.



Източник: bTV