Соломон Паси е основател и президент на Атлантическия клуб в България. Министър на външните работи, подписал договорите за присъединяване на страната към НАТО и ЕС. Председател на парламентарните комисии по външна политика и отбрана. Депутат (1990-1991; 2001-2009), съавтор на първата демократична Конституция на Република България. Ето какво каза пред "24 часа" за кризата с коронавируса, както и за бъдешето на съветските паметници в България.

- Г-н Паси, преди 30 г., през лятото на 1990-а, предложихте във Великото народно събрание България да излезе от Варшавския договор и да се присъедини към НАТО. С коя една дума ще обобщите смисъла на изминалите 30 години?

- Смисълът на миналото е само един: бъдещето!

- А как се роди идеята “Здравен щит Европа" и неочаквано ли получи подкрепа точно от Германия?

- Идеята е научен урок от поредицата “Разследване на самолетни катастрофи" на “Нешънъл джиографик". Авиацията и космонавтиката са може би най-перфектните човешки дейности заради една наложена практика в тази област: да не се повтарят грешките!

От зачатието си през 1990 г. до днес Атлантическият клуб в България се посвещава на разнообразни актуални аспекти от глобалната или националната сигурност.

Предлагаме решения, като стъпваме на прогнози (нерядко сбъднати) и протоколи за стандартизиране на златните практики за превенция и превръщането им в устойчиви политики. А ако най-добрата практика стане стандарт, много по-лесно е да я надградиш.

Този подход сме прилагали (понякога с добър успех) по отношение на военни, политически, климатични, земеделски, технологични и дори космически или персонални заплахи и предизвикателства. Сега просто ползвахме изпробваното ноу-хау (английски термин за нашенското “чалъм") и по отношение на COVID-19.

Радващо, макар и не учудващо е, че германското правителство няколко седмици след нашата публикация подкрепи идеите ни. Е, германците го наричат Здравно НАТО, а ние - Медицински Шенген, но терминологията е без значение - и двата случая колаборацията между ЕС и НАТО е съществена.

Разбира се, щеше да е по-радващо - но пък и учудващо! - ако нашите идеи се припознават и от българското правителство. Така България можеше да замести Франция като основен партньор на Германия в лансирането на новата политика, философия или структура, с която Европа да поведе света.

Защо точно Германия ли? И изключителната паневропейска представителност на екип “Здравен Щит", и фондация “Конрад Аденауер", с която направихме “планетарно" представяне на идеята, в конференция, покрила 14 часови зони върху 57% от планетата, и общоевропейското USB зарядно устройство за GSM, което прокарахме в българо-германския тандем с Гюнтер Ферхойген, могат да са логични пътища към един нов българо-германски тандем.

- Възможно ли е да бъдат предвидени мерки, чрез които Европа наистина да редуцира огромната си икономическа зависимост от Китай?

- С COVID-19 Европа плаща истинската цена на привидно евтината китайска работна ръка. Трансферът на хора и стоки между Европа и по-нискосанитарни зони на планетата носи риск и за Европа, и за света.

Европейските компании, които инвестират в Китай и прочее рискови дестинации трябва да бъдат облагани с данък “здравен риск" - просто защото те го увеличават. И тогава виждаме, че уж евтиното излиза прескъпо и солено. И така ще окуражим европейския бизнес да се върне в Европа при условия, които дългосрочно са по-изгодни, отколкото в Далечния изток.

- Връщането на европейските заводи от Китай в Европа ли е главната добавена стойност на “Здравен щит Европа"?

- Това, както и други от предложените решения, е наистина важно. Но несравнимо по-важно е да слушаме науката и визионерите, които предпазват обществото от собственото му вироглавие.

Ако бяхме чули Бил Гейтс през 2015 г., днес нямаше да сърбаме попарата на коронавируса.

Затова предлагаме създаването на международно тяло ACUTE: Advisory Council on Unimaginable Threats & Emergencies, или Консултативен съвет по невъображаеми катастрофи, който не само да консултира, но и да заставя правителствата да действат превантивно към заплахи, които, макар да ни се струват химера днес, са твърде възможни утре.

Тези катастрофи могат да са с различен произход: слънчево изригване (като онова от 1859 г., довело до геомагнитни бури и масиран електрически срив на Земята), астероид (като оня, убил динозаврите преди 66 млн години), изригване на вулкан (като Тамбора в Индонезия, довел до измиране на конете, заради което се стигнало до изобретяването на велосипеда), земетресение или друга геологична дейност, технологичен (ядрени катастрофи, изкуствен интелект), кибер-, био- и други технологично подпомогнати престъпления. Най-страшно измежду всички тях може да се окаже нашествие на извънземни организми, за което Стивън Хокинг предупреждава от 2010-а насам.

Едни от тези заплахи не подлежат, но други подлежат на контрол. Но и за едните, и за другите можем и трябва да сме подготвени, за да увеличим шанса за оцеляване на човечеството и всеки отделен човек.

Наистина има опасности, които са толкова малко вероятни, че изглежда неоправдано да се пазим от тях.

Но малко вероятните опасности са толкова много на брой, че случването на поне една от тях става съвсем вероятно. Помислете: ако в торба сте сложили 1000 камъчета, номерирани от 1 до 1000 и бъркате, за да изтеглите едно. Вероятността да изтеглите, да речем 538, е само 1/1000, но вероятността да изтеглите просто едно от тях си е точно 100%.

И точно затова човечеството трябва да има генерална нагласа и максимално възможна подготовка да посреща различни типове кризи.

Хора с размах и въображение като Жул Верн има и днес, важно е да ги поканим и да се вслушаме в тях. Ние предлагаме това на Европа и света, но всяка страна, град или компания биха могли да си учредят подобно тяло — “адвокат на дявола".

- Защо в разгара на пандемията заговорихме за проблеми с расизма в САЩ - страна лидер в борбата с расизма. Що за парадокс е това?

- Карантината по вируса вкара човечеството в стрес, незапомнен от Втората световна война насам. За пръв път работещият човек е по-затъжен за колегите си в офиса, отколкото за семейството си у дома, където е денонощно прикован. Карантината провокира клаустрофобия, на която мнозина сме податливи. Добавете към това обедняването на хора и компании и бума на безработицата и тоталната несигурност. Освен огромната безработица, специално в САЩ се добавят страстите от наближилите президентски избори.

В такава среда е въпрос на време кога и е въпрос на случайност по кой повод ще избие напрежението. Така че би било по-учудващо, ако в Америка още нямаше бунтове и протести.

Кризата с вируса е генерична, тя е криза майка, способна да предизвика други кризи, раждащи нови и нови кризи. Тя е като земетресение, което ще подпали една сграда, ще наводни друга, ще разруши трета и ще срути стените за зоологическата градина, от която ще плъзнат из града хищници и отровни животни.

Различни анализатори предвиждат разни нови кризи: икономически, продоволствени, дългови, здравни, финансови, миграционни, хранителни, екологични или от избухваща престъпност и неуправляемо улично насилие и т.н...

Точно затова “Здравен щит Европа" е замислен като превенция срещу беди, за които не можем и да си помислим днес.

- Коя е най-голямата грешка при менажирането на COVID кризата и у нас, и по света?

- В кризата лъсна една егоистична заблуда, на която робуваме: че икономиката е важна колкото живота, че и повече от него! Живот на планетата е имало милиони години преди появата на икономика и ще има и много след изчезването на икономиката. Икономиката обслужва живота, макар че мнозина смятат обратното. Най-голямата ни грешка беше - през охлабване на мерките - да предпочетем икономиката пред живота, лукса пред оцеляването си, безгрижието пред бъдещето на децата си.

- Можем ли да говорим за “американска пролет", както го определи “Ал Джазира" в един от репортажите си? И доколко случващото се в САЩ ще е определящо за изборните нагласи преди президентския вот през ноември?

- В Америка бунтове и демонстрации винаги е имало, а циклично те се превръщат в масови. Но американската демокрация е стабилна и институциите се контролират взаимно. Има разни сценарии за непосредствените развития, но много вероятно е, ако изборите излъчат безспорен победител, с това да укротят сегашните вълнения.

- В едно предаване нарекохте днешната ситуация “вандализация на нормалността" заради пандемията, повсеместното рушене на паметници на довчерашни герои - Колумб, президентите Томас Джеферсън, Удроу Уилсън...

- Рушенето на паметници и дегероизирането на довчерашни световни авторитети е самоубийствено поведение. То ражда верижна реакция, която води до изтриване паметта, хард диска на човечеството.

Представете си на някому му хрумне да изтрие имената на Архимед и Питагор (защото са имали роби например) от физико-математическите закони и теореми, доказани от тях.

Друг ще реши да поругае Айнщайн и Илон Мъск, защото са пушили лула или трева. 

И Нобеловата награда да не е от Нобел, защото той спечелил парите за нея от търговия с динамит. И да разрушим египетските пирамиди, когато (при това, погрешно!) смятаме, че са били строени с робски труд... Това е автовендета без край!

Моралът на човек се мери според нормите на неговото, а не на нашето време. Заклеймяването е според простъпките му срещу тогавашния, а не срещу бъдещия морал. Другото ще разруши всеки авторитет все някога. Защото моралът дългосрочно еволюира, а правото не е ретроактивно.

- Значи ли тогава, че сте против разрушаването на Паметника на Съветската армия в София?

- СССР, и Червената армия в частност, не е еднозначен, а доста спорен международен субект.

В 103-годишната си “републиканска" история московската диктатура инициира множество войни и преврати, за някои от които ще се намерят хора да твърдят, че са били в духа на морала на времето си. Тяхната кулминация е подялбата на Полша, за която Сталин влиза в неоправдан от никакъв морал съюз с Хитлер, подписан на 23 август 1939 г.

Така СССР застава редом с Хитлер срещу Англия и Франция, което осигурява на Хитлер 2-годишен комфорт за подготовка и водене на войната. Като бумеранг обаче съюзът с Хитлер удря обратно и СССР, който през 1941-а е нападнат от Германия. И който оттук насетне подчертава ролята на Червената армия за спечелване през 1945 г. на войната с Хитлер, трябва да добави: да, войната, която СССР предизвика през 1939-а заедно с Хитлер.

И сега за Паметника на Съветската армия в София. Проблемът може да бъде решен по съвсем интелигентен начин: без рушителство, а с допълнителен градеж.

Нека в четирите ъгъла на Княжеската градина около паметника правителството и общината добавят паметници, напомнящи за други деяния на Червената армия — Унгария '56, Прага '68, Афганистан '81 и на Архипелага ГУЛАГ. И да не забравяме вероломното нахлуване на СССР в България през септември 1944-а!

Но ключовият елемент в този съвременен прочит на историята ще е в издълбаването на 44-метрово отверстие, в което паметникът да бъде спуснат, като над земята остане само шмайзерът на софийския Альоша - да се помни историята, за да не се повтаря.

Цялата композиция може да бъде покрита със стъкло, от което и под което граждани и туристи да гледат експоната, а спуснатата композиция ще напомня и за потъналия комунизъм, и за пътя му през Дяволското гърло към “Долната Земя". Но също ще наподобява и вкопаните църкви в Лалибела, Етиопия - световен архитектурен шедьовър. Талантливите български архитекти и художници ще ни кажат как да стане това - предлагам на в. “24 часа" да открие конкурс за реализацията на този идеен проект, който да бъде адаптиран и за пловдивския Альоша.

Към историята трябва да се отнасяме не с омраза или отрицание, а трябва да я съхраняваме, помним и препрочитаме!

- Защо подобно решение не беше прокарано в София, въпреки че от 11 години насам почти неизменно една партия управлява едновременно и София, и България?

- Нашият премиер е имал понякога опоненти, но никога опозиция. Той има различна по степен и вид близост с всички партии. Този комфорт си има цена, плащана от всички нас.

- Къде да търсим българския размах, след като не го виждате в правителството?

- Едно правителство може да има потенциала да стопи нацията си. Но дотогава нацията е повече от всяко свое правителство. И ако националният размах не е складиран в администрацията, да погледнем наоколо - в бизнес, наука, изкуство, неправителствен сектор, където са последните мохикани, удържащи фронта срещу профанизацията.

Да вземем учителя Теодосий Теодосиев, който образова армия от отлични математици и донесе на България един вагон медали от световни олимпиади и състезания. Той е добре известен на обществото ни. Но има и по-малко познати лица.

Неведнъж съм се възхищавал на размаха на Кирил Асенов, който кани Доналд Тръмп да изгради голф игрище на Перелик, или на инж. Румен Марков, родил визионерския проектокоридор между Егейско и Балтийско море през България. Или на Светлозар Дичевски за размаха му в земеделието - един от аргументите, заради които в Америка ценят земеделска Европа. Или на строителите братя Диневи, които в апогея на разрухата продължават - като че ли напук на нея - да градят паметник след паметник. Пропускам мнозина още, но не мога да пропусна Ивайло Пенчев - Уолтопия, току-що поставил световен рекорд с най-висока катерачна стена, която той построи в Копенхаген.

Доброто, положителното и конструктивното в края на краищата ще надделеят. Но важно е да намалим жертвите и дължината на пътя до победата.