Обръщение към пловдивчани на кандидат-кмета Славчо Атанасов:

Скъпи пловдивчани,

днес се обръщам към вас, но няма да отправям предизборни призиви. Нито пък ще ви агитирам за кого и как да гласувате. Знам, че вие ще направите своя избор. Винаги съм го казвал - ще го повторя и днес: пловдивчани са мъдри и интелигентни хора. Аз вярвам в своите съграждани, както вярвам в града си.
Днес един един човек ми напомни за наскорошна реплика на академик Антон Дончев:

" Съвременните политици ни накараха да вървим наведени, гледайки надолу, във върха на обувките си - казва академикът. Но ние, хората, докато не спрем да се навеждаме, докато не свикнем, че достойнството е това, което ни държи изправени, докато не осъзнаем своя дълг да бъдем българи и не осъзнаем, че по нищо не отстъпваме на останалите - особено по култура, - нещата няма да се променят". 

Затова днес аз няма да призовавам, а просто ще кажа: Какъвто и избор да направим на 23 октомври, нека не правим така, че вие или хората край вас, аз или хората край мен - тези които са повярвали за дадено решение - да ходят наведени. И да бъдат разединени. Защото в България и в Пловдив, имаме нужда да бъдем единни, обединени, сплотени, за да успяваме, за да постигнем силен икономически Пловдив. За да го направим - няма нужда да гледаме толкова надалече. Какъв по-голям урок от собствената ни история? 

Достатъчно е да погледнем Съединението и нашия град - Пловдив. България винаги е успявала когато е била единна, когато всички са загърбвали личните си пристрастия и са се обединявали в името на общия идеал. Обратното - противопоставянето, хвърлянето на кал по опонента, по различно мислещия, делението на наши и ваши, на леви и десни - никога и никого не са довеждали до добро.

Аз не съм забравил снопа с пръчки на хан Кубрат - този сноп, който ми връчихте през 2007 г., преди да ми гласувате доверието си. И не съм преставал да следвам вярата си, че винаги трябва да сме заедно и никога не трябва да се делим. На това се научих като кмет. Това бих искал да си кажем и днес - да бъдем себе си, да отстояваме позициите си, но да не воюваме помежду си. Да воюваме за каузи. И то - заедно. В името на Пловдив.