"Ако искате, можем да ви закараме с линейката на гарата в Пловдив" - това предложили милостиво от спешния център в Пловдив на неколцината оцелели от "Тракия" без сериозни травми. Разказва го с възмущение старозагорката Лена Сухова, майка на 20-годишния студент Митко Сухов, един от пътниците щастливци в рейса ковчег. Заедно с още едно момче и момиче, оцелели в адската катастрофа, за малко щели да си останат на магистралата. Линейката се съгласила да ги вземе след дълги увещания. Но вместо в болницата ги стоварила в едно РПУ в Пловдив.

Митко се отървал само с рана на пръстите на едната ръка, ожулвания и натъртвания. Леки били нараняванията и на другите му двама спътници. "Вярно е, че първата грижа на лекарите при такива случаи трябва да бъдат тежкоранените, но след тях от специална помощ се нуждаят и останалите", категорична е Лена. Тя е изумена, че синът й и другите няколко души, оцелели от жестоката касапница, дори не са били прегледани. На другия ден, след като се завърнал в Стара Загора, тя завела Митко при личния му лекар да го прегледа за вътрешни травми. Слава Богу, всичко било нормално.

"Той е още дете, досега не е виждал мъртъв човек, а сега е преживял такъв ад", казва Лена. Митко седял в рейса зад семейството, което се връщало от Канада - на едната седалка били бащата Стоян и 5-годишният Стамен, а до тях сестричката му Бояна. След като рейсът се обърнал, Митко и Стоян се намерили близо един до друг, изхвърлени навън. Двамата ужасени се върнали да търсят децата. Първо намерили малкия Стамен и го извадили. Когато се върнали за Бояна, открили я бездиханна, затисната под една седалка. "Мамо, съжалявам, че не можахме да спасим това момиче", постоянно повтарял оттогава Митко и майка му се страхува, че това може да се превърне в болезнена и натрапчива вина. Според нея не само синът й, но и всички останали се нуждаят от спешна психологическа помощ. "Те трябва да се освободят от този кошмар, да го изгонят от себе си, но ние, близките, не можем да им помогнем, това е работа на специалистите", категорична е обезпокоената Лена. Тя признава, че не знае как да разговаря със сина си за трагедията. Не смее да го пита, ако каже нещо - слуша го внимателно, ако не - мълчи и се чуди как да му помогне.
Лена все още не може да се нарадва, че техният 20-годишен син в кошмарната нощ се е проявил като голям отговорен човек и им е спестил среднощните тревоги. В полицията той категорично отказал да бъдат обезпокоени родителите му по телефона посред нощ. Обадил се на чичо си и той дошъл от Стара Загора с кола да го прибере. Рано сутринта Митко се изтърсил в магазина, в който работи майка му, и сам й разказал за катастрофата. Спестил, разбира се, и броя на убитите, и целия кошмар, разиграл се пред очите му. Вчера Митко и останалите оцелели са били извикани в полицията в Пловдив за разпознаване на малкото останали от огнения ад вещи. Близките им обаче се надяват някой да се сети, че им трябва и психологическа помощ.



Източник: в. "Стандарт"