Административният контрол върху цени и надценки може да доведе до дефицит на стоки, спекула и фалити на малките търговци, заяви Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители“ пред Bloomberg TV Bulgaria. Поводът е законопроектът за въвеждане на тавани върху цените и надценките на основни стоки, който вече беше приет от парламента на първо четене.

По думите на Николов подобни мерки са класически пример за политическа намеса в пазарната логика, особено характерна за предизборни периоди.

"Един от дефектите на демокрацията е, че когато наближават избори, се появяват инициативи с единствената цел да се харесат на определени групи избиратели, без да се отчита реалният икономически ефект“, коментира той.

Най-сериозният риск от въвеждането на ценови тавани е ударът върху малките квартални магазини, подчерта Николов. Според него именно те ще бъдат първите жертви на подобна регулация.

"Големите търговски вериги имат мащаб, логистика и финансов ресурс да издържат дълго време на административно наложени ограничения. Малките магазини нямат този лукс“, обясни той.

Ако цените или надценките на бързооборотни стоки бъдат фиксирани, разликата между разходите на кварталните магазини и тези на веригите ще стане фатална.

Малките търговци по правило купуват по-скъпо, нямат преговорна сила с доставчиците и разчитат на по-високи маржове, за да оцелеят.

"Ако им отнемете този марж, ги принуждавате да затворят“, категоричен беше Николов.

А веднъж унищожена, тази търговска мрежа не може да бъде възстановена, дори след отпадането на временните мерки.

Историята показва, че опитите за административно "излъгване“ на пазара почти винаги водят до дефицит, напомни Николов. Той даде пример с Унгария, където по време на инфлационната криза през 2022 г. ценовият контрол доведе до недостиг на горива и масово зареждане на автомобили в съседни държави.

Подобен ефект може да се очаква и при храните. "Ако се въведе списък с тавани върху цените и надценките, това на практика означава забрана на несезонни продукти – например ягоди през януари“, посочи експертът. Търговците просто няма да имат стимул да ги предлагат.

Допълнителен проблем е, че ценовите тавани се предлагат като временна мярка. Според Николов това я прави още по-опасна. "Щетите ще бъдат нанесени бързо – фалити, изчезване на малки търговци, свиване на конкуренцията. Но дори след отпадането на мярката, пазарът няма да се върне в предишното си състояние“, предупреди той.

Като алтернатива Николов посочи активна политика за защита на конкуренцията, насочена към олигополните и монополни структури. Вълната от страхове около инфлацията и въвеждането на еврото ясно е осветлила секторите, в които конкуренцията е нарушена.

Той припомни разследвания, показващи как цената на селскостопански продукт – като домата – нараства от 1 лев при производителя до 5–6 лева в магазина. "Често проблемът не е при производителите, а при един-двама прекупвачи, които държат гърлото на бутилката“, каза Николов и призова Комисията за защита на конкуренцията да се съсредоточи върху тези вертикални зависимости.

Според експерта социалната подкрепа трябва да бъде насочена директно към нуждаещите се, а не чрез изкривяване на цените за всички. Това може да стане чрез целеви помощи, ваучери или данъчни облекчения, които не разрушават пазарната среда и не унищожават малкия бизнес.

"Таваните върху цените са лесното решение. Истинските решения изискват повече анализ, повече управление и повече смелост“, заключи Николов.