Зимата на ‪1996-1997‬ година. Цената на всички стоки се променя светкавично, а майките на учениците не знаят колко пари да дадат на децата си за закуска, защото не могат да улучат котировката на баничките. По-предвидливите домакинства започнаха да събират спестяванията в долари и марки, както и да ги крият под дюшека, избягвайки банковите услуги.

Така хиперинфлацията направи българите милионери, за първи и последен път в живота им.

Припомняме тези събития заради днешната дата – 10 януари. Преди 23 години, на 10 януари 1997 г., се разиграха драматичните събития пред сградата на Народното събрание, които доведоха до свалянето от власт на социалистическото правителство на Жан Виденов. Размириците доведоха до отказ на БСП да състави второ правителство и откри пътя към предсрочни избори, които през април бяха спечелени от СДС.

Недоволството беше породено от тежката икономическа ситуация, фалитите на банки и хиперинфлацията. Курсът на долара изхвърча в небесата. Цените на стоките – също.

Драмата свърши с въвеждането на валутния борд на 1 юли 1997 г., когато левът се фиксира към германската марка, при курс 1000 към 1. Валутният съвет беше икономическото възкресяване на една агонизираща държава, считат експертите. Така Централната банка не можеше да печата пари, без те да са напълно обезпечени в чужда валута.

Бордът закотви лева за марката, укроти инфлацията, но българите продължаваха да си разменят т. нар. инфлационни пари. Банкнотите с многото излишни нули затрудняваха баби и внучета в магазина, карайки ги да правят сложни математически изчисления. Така деноминацията имаше предимно психологически ефект, а с окончателното премахване на трите нули на 5 август 1998 г. разплащанията станаха по-простички, допълва още "БГНЕС".