Учени от БАН посочиха пет ползи от България в Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол.

Най-голямата полза е за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници възлизат на 1.39 млрд. лв. годишно.

Втората полза отчита елиминирането на преки и потенциални за българските граждани загуби при преминаване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.

От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите.

Четвъртата полза е свързана с общия екологичен ефект от удълженото време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, следствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят чувствително и въглеродните емисии, се казва в изследването.

Преки ползи от присъединяването на България към Шенген има и за фиска – икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.

Резултатите от проучването на икономическото въздействие на присъединяването на България към Шенгенското пространство на ИИИ при БАН са използвани от Българската стопанска камара, както и при изготвяне на Становище INT/1064 на Европейския икономически и социален комитет "Цената на оставането извън Шенгенското пространство за единния пазар / България и Румъния“, съобщиха още от Института.

В становището си Европейският икономически и социален комитет призовава Съвета на Европа да определи дата за премахване на контрола по сухопътните граници между България и Румъния и другите държави-членки от Шенгенското пространство още през 2024 г., като това ще бъде гласувано на заседанието на 12 декември т.г.

Подчертава се също, че са налице ограничени анализи и данни за икономическите последици за единния пазар от оставането на двете държави-членки извън Шенгенското пространство. Досега има само едно проучване, възложено от Европейския парламент през 2016 г., чиято цел е да се оцени въздействието на възстановяването на граничния контрол в рамките на Шенген, но не и на ефекта от задържането на отделни страни извън него. В този смисъл проучването на ИИИ при БАН даде своя принос за осигуряване на актуална информация и обективна оценка.