Пластмасовите отпадъци продължават да се натрупват в природата, прониквайки в почвата, океаните и дори в най-отдалечените екосистеми, включително арктическия лед. Разпадането на пластмасата до микро- и наночастици води до тяхното откриване не само във въздуха и водата, но и в човешкия организъм - в кръвта, белите дробове и дори мозъка, предава "ДОйче Веле".

Според прогноза на Organisation for Economic Co-operation and Development (ОИСР), до 2060 г. глобалното потребление на пластмаса може почти да се утрои, което ще задълбочи негативните последици за околната среда и човешкото здраве.

Международен екип учени от Великобритания, САЩ и Франция е анализирал въздействието на производството на пластмаса до 2040 г., като използва 2016 г. за отправна точка. До тази година човечеството вече е загубило 2,1 милиона години живот заради вредни емисии, свързани с добива на нефт и газ, производството, транспорта и управлението на пластмасови изделия.

При сценарий без промяна в настоящите практики загубените години живот могат да достигнат 4,5 милиона до 2040 г. По-оптимистичен вариант - с по-ниско производство, по-широко рециклиране и по-добро управление на отпадъците - би ограничил този показател до 2,6 милиона години.

Макар емисиите от пластмасовото производство да са по-ниски от тези в енергетиката или селското стопанство, учените подчертават, че пластмасата остава "един от основните източници на замърсяващи въздуха частици“. Според тях реалните щети вероятно са по-големи от изчислените поради липса на пълни данни.

Изследователите настояват за намаляване на производството на нова пластмаса, ограничаване на ненужните продукти и преминаване към многократна употреба. Те подчертават, че замяната на пластмасата с други материали не е универсално решение - ключът е в общото намаляване на потреблението и елиминирането на опасните химикали.

Планирано международно обвързващо споразумение, обхващащо целия жизнен цикъл на пластмасата, не беше прието през 2025 г., след като бе блокирано от големи държави производителки на петрол.

Според учените наличните доказателства са достатъчни, за да се предприемат спешни политически мерки за ограничаване на замърсяването и рисковете за човешкото здраве.