Writing
На една стара семейна фотография от 1903 г. виждаме добродушно изглеждащ мъж, съпругата му и седемте им дъщери. Всички държат чепки грозде – символ на плодородие и благополучие. Това е фотографът Тома Хитров, човекът, който само три години по-късно ще си отиде от този свят, но ще остави на България безценно визуално наследство – ликовете на едни от най-светлите й личности и спомена за ранните години на младата държава.
След Освобождението Хитров увековечава появата на знакови сгради – Народното събрание, Държавната печатница, Военното училище, както и откриването на Ботевия паметник във Враца. Снимал е и красиви български пейзажи, а работата му поставя основите на родната фотография. С право мнозина го наричат първия български фотограф.
Тома Хитров е роден през 1840 г. в семейство със свободолюбив дух. Още на 16 години емигрира в Румъния, където се учи на фотография и по-късно отваря собствени ателиета в Букурещ и Плоещ. Благодарение на него познаваме едни от най-емблематичните портрети в българската история – снимките на Васил Левски в униформата на Първата българска легия, на Христо Ботев, Хаджи Димитър, Филип Тотю, Панайот Хитов, Захари Стоянов и единствената известна фотография на Гина Кунчева – майката на Левски. (По-късни изследвания, като тези на Петър Боев, предполагат, че автор на последната може да е братът на Тома – Никола Хитров.)
Животът му е не по-малко вълнуващ от делото му. През 1875 г. е определен за войвода на въстанието в Троянско, а след неговото отлагане отново заминава за Румъния, където участва в организацията на Ботевата чета. През 1876 г. се включва в четата на Филип Тотю по време на Сръбско-турската война, а като опълченец в Руско-турската освободителна война се сражава при Стара Загора, Казанлък, Шипка и Шейново. Дори и в по-късните години не изоставя родолюбието си – записва се доброволец и в Сръбско-българската война през 1885 г., където воюва в отряда на Коста Паница.
На връщане от фронта, в Берковица, съдбата му поднася най-личното от всички приключения – любовта. Там среща Елена Чернева, млада вдовица с две деца. Очарован от нея, Тома й предлага брак. Двамата имат седем дъщери – същите, които по-късно ще бъдат заснети с него на онази топла семейна фотография.
През 1880 г. заедно с чешкия фотограф Йосиф Буреш Хитров открива в София фотоателие "Славянска светлописница“, разположено срещу днешната Градска градина. В края на живота си въвежда съпругата си Елена в тънкостите на занаята, а след смъртта му тя продължава дейността на ателието, превръщайки се в първата жена фотограф в България. Най-голямата им дъщеря Иванка заминава да учи фотография в Дрезден, а по-късно и втората – Бойка – следва същия път, но в Берлин.
Иванка се омъжва за Борис Маждраков – бивш придворен фотограф на царското семейство – и двамата заминават за САЩ, където Маждраков постига блестяща кариера в Ню Йорк. Той снима филмови и театрални звезди, сред които и модната икона Луиз Брукс.
Историята на рода Хитрови е история на таланта, отдадеността и любовта към изкуството. През 2023 г. фотографът и изследовател Зафер Галибов посвещава книга на тази забележителна фамилия – "Балканска фотография. Протагонистите – Тома и Никола от фотографската фамилия Хитрови“.
Благодарение на делото на Тома Хитров днес не само виждаме лицата на нашите герои, но и чувстваме духа на една епоха, в която фотографията е била не просто занаят, а акт на национална памет.
