Страховете от влизането ни в еврозоната: Оставаме безгласна буква?

Страховете от влизането на България в еврозоната създават митове. Един от тях е, че страната ни няма да има глас при вземането на решения. Това далеч не е така.

"Фокус", позовавайки се на експертите, ще се опита да развенчае този мит.

Как точно стоят нещата, ако страната ни приеме еврото?

След въвеждането на еврото управителят на Българската народна банка (БНБ) ще участва във всички дискусии, засягащи паричната политика на еврозоната, и ще гласува при вземане на решения от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).

С цел да се запази способността на Управителния съвет на ЕЦБ да взима решения въпреки увеличаването на броя на членовете му, е въведена ротация на правата на глас на управителите на националните централни банки.

Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с единадесет гласа при гласуване.

Ротацията на правата на глас е ежемесечна. Като пример може да се посочи, че през 2024 г. петнадесетте управители, които си поделят единадесет гласа, ще гласуват между осем и десет месеца от дванадесетте месеца на годината.

Управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ (при 21 държави-членки на еврозоната - настоящите 20 + България). Българският глас ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. За сравнение – честотата на гласуване за най-големите пет икономики в ЕС е 80%. Важно е да се има предвид, че Управителният съвет взима повечето от своите решения с консенсус и в тези случаи не се пристъпва към гласуване.