Българката Йони Петкова, която живее в Белгия, публикува отворено писмо в социалните мрежи, в което описва тежки преживявания по време на престоя си със своя 12-годишен син в Детската хирургия към УМБАЛ "Д-р Георги Странски“ в Плевен. По думите ѝ детето е било прието по спешност и оперирано, а престоят им в болницата се е превърнал в "кошмар“, белязан от лоши битови условия, грубо отношение и липса на достатъчно информация.

Жената разказва, че синът ѝ е роден и израснал в Белгия, където учи в престижна STEM програма и мечтае един ден да стане лекар. Вместо да остане с добри впечатления от българското здравеопазване обаче, според нея той е станал свидетел на сцени, които не би трябвало да преживява едно дете.

По думите ѝ преди операцията ѝ било обяснено, че не може да остане при детето си в стандартна стая и трябва да заплати VIP помещение. В същото време, твърди тя, в отделението е видяла други деца, придружени от свои близки, както и възрастни пациенти, настанени заедно с непълнолетни.

Петкова описва и лоши хигиенни условия. По думите ѝ в стаята е имало непочистен хладилник с медицински материали и чужди вещи, а санитарните помещения били в крайно занемарено състояние – без тоалетна хартия и сапун, със счупена врата и силно компрометирана хигиена. Тя твърди още, че през нощта не е имало работещ термометър и близките ѝ са били принудени да закупят нов.

Жената отправя и обвинения за отношението на част от медицинския персонал. Тя разказва, че още в Спешното отделение е била обиждана от лекарка, след като снимала ехографското изследване на сина си. Според нея вместо обяснение е получила грубо отношение и обидни реплики.

В текста си Петкова твърди още, че по време на престоя си не е виждала медицински служители да използват ръкавици или маски при извършване на манипулации.

Едно от най-сериозните ѝ обвинения е свързано с периода непосредствено след операцията. По думите ѝ синът ѝ разказал, че е бил шамаросван, за да бъде събуден от упойката, както и че е бил принуден сам да се премести, докато все още не е усещал тялото си. Тя твърди още, че при връщането му в стаята се наложило лично да помага за прехвърлянето му от носилката на леглото, което причинило силна болка на детето.

Жената разказва и за конфликт с медицинска сестра, след като попитала защо не се използват ръкавици и защо персоналът разговаря с нея на висок тон. По думите ѝ получила отговор, че "хората ходят в чужбина да чистят и като се върнат тук, се правят на голяма работа“. Тя определя подобно отношение като унизително и недопустимо.

Допълнително безпокойство у майката породило и това, че, според думите ѝ, три дни след операцията не е получила ясно и последователно обяснение какво точно е било извършено по време на хирургичната интервенция. Тя твърди, че е получила няколко различни версии от лекуващия лекар и така и не е разбрала какво реално се е случило.

Освен условията вътре в отделението, Петкова критикува и състоянието на болничната база. Тя описва олющени тавани, следи от течове, стари носилки, занемарени асансьори, неприятна миризма и дори щурци в стаите. По думите ѝ един от тях бил открит върху възглавницата на детето след операцията. Според нея и дворът на лечебното заведение бил неподдържан, с разпилени отпадъци около контейнерите.

Най-тежкият момент за нея обаче били думите на сина ѝ след преживяното:

"Мамо, никога повече не искам да идвам в България. Страх ме е.“

В края на писмото си тя отправя въпроси към отговорните институции кой носи отговорност за състоянието на детските отделения, хигиената, отношението към пациентите и защо подобни условия продължават да съществуват в държава – член на Европейския съюз.

Към публикацията си Йони Петкова посочва, че разполага със снимки и видеозаписи, които документират част от описаното, но не ги публикува изцяло, тъй като в тях присъстват други пациенти и медицински лица. Тя настоява за достойни условия, прозрачност и уважително отношение към всички деца и техните родители.