Родните студенти да стават бакалаври за три, а не за четири години, както е сега. За магистър пък младежите ще залягат над книгите още 2 години. Тази идея беше обсъдена на заседание на Управителния съвет на Съвета на ректорите. Шефовете на университетите искат висшето образование у нас да се взима както в повечето европейски държави и младежите да учат по-малко за бакалавър и повече за магистър. Обсъдихме идеята, но тя е още на начален етап и много детайли предстои да бъдат уточнени, коментира председателят на Съвета и ректор на УНСС проф. Борислав Борисов. Ако висшите училища избистрят концепцията си и промените бъдат записани в новия Закон за висшето образование, възможно е още от следващата година да се приемат първокурсници по новия модел. Според Борисов основният проблем пред взимането на диплома за висше за 3 години е съществуването на степента "професионален бакалавър", която в момента придобиват завършилите колеж. Те получават тапия, която не е равна на висше. Затова младежите трябва да си доучват, ако искат по-висока квалификация.
За да станат професионални бакалаври, в момента студентите трябва да вземат 180 кредита. Академичните бакалаври пък покриват по 240. Именно голямата ножица между двете е най-сериозната пречка за въвеждането на единно 3-годишното бакалавърско образование във всички вузове.
Предстои нова среща, на която да продължим обсъжданията. Въвеждането на бакалавърско обучение за 3 години ще направи излишни колежанските степени. Това е логична стъпка, тъй като дипломите на завършилите колеж са неразпознаваеми на европейско ниво, категоричен беше Борисов.
Източник: в. "Стандарт"