Промоциите в "Кауфланд", "Лидл" и "Билла" под заплаха заради новите законови промени

Предложените от новата власт промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, представяни като инструмент за овладяване на растящите цени, предизвикват сериозни притеснения сред бизнеса. Според Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия, мерките крият риск от прекомерна държавна намеса в пазарните отношения и могат да доведат до обратен ефект  ограничаване на промоциите, собствените марки и дори ново поскъпване на стоките.

В интервю за телевизия Bloomberg, Вълканов раздели предложенията на две основни групи. Първата включва удължаването с още една година на мерките по Закона за въвеждане на еврото. Те задължават търговците да обосновават повишенията на цените с конкретни икономически фактори като по-високи цени на доставките, транспортни разходи или разходи за труд. По думите му това е до известна степен оправдано.

По-сериозните опасения обаче са свързани с промените в Закона за защита на конкуренцията. Според Вълканов текстовете дават възможност на държавата и на Комисия за защита на конкуренцията да се намесват директно в ценообразуването и в отношенията между доставчици и търговци.

"Ако поставяме като основна цел овладяването на цените, каквото и да означава това, не само че няма да бъде постигнато с мерките, заложени в Закона за защита на конкуренцията. Напротив, може да се стигне до обратния ефект“, коментира той.

Опасения за прекомерна намеса

Според бизнеса новите текстове ограничават свободата на договаряне, възможността за различни бизнес модели и провеждането на промоционални кампании. Вълканов предупреди, че на КЗК се предоставят широки правомощия да определя ценовата политика на компаниите за определен период от време.

По думите му проблемът е, че законовите дефиниции за "укоримо поведение“ са прекалено широки и създават предпоставки за произвол.

Особено остри критики предизвиква начинът, по който са формулирани текстовете за пазарното поведение на големите компании. Според Вълканов за първи път се въвежда принципът, че компаниите са "виновни до доказване на противното“.

Той подчерта, че самото присъствие на даден търговец като по-голям пазарен участник може автоматично да го постави под подозрение. Макар подобни механизми да съществуват в европейското право, те се прилагат основно при монополни или олигополни пазари. По думите му секторът на бързооборотните стоки в България е силно конкурентен и подобен подход е неуместен.

Риск за промоциите и собствените марки

Вълканов смята, че промените са насочени към конкретни пазарни играчи и ще засегнат най-вече големите търговски вериги като "Кауфланд". "Лидл", "Билла" и др. Според него новите правила могат сериозно да ограничат промоционалните кампании, към които българските потребители са силно ориентирани.

Под заплаха се оказват и собствените марки на веригите, които често предлагат по-добро съотношение между цена и качество. Именно чрез икономии от мащаба тези продукти позволяват по-ниски цени за крайните потребители.

"Инфлацията идва от полето“

По отношение на инфлацията Вълканов посочи, че при сезонните продукти, като доматите например, ръстът на цените се дължи основно на по-високите енергийни разходи и разходите за труд.

Той обърна внимание и на сериозния проблем с недостига на местно производство на плодове и зеленчуци в България, което принуждава търговците да внасят продукция от чужбина.

"Точно в това е проблемът - търговецът не може да задоволи търсенето с местна продукция“, заяви той.

Според Вълканов държавата насочва усилията си към крайната фаза на веригата - търговията, вместо към стимулиране на производството. Той отправи критики и към управлението на земеделските субсидии, които по думите му възлизат на над 2 милиарда лева годишно.

"Крайно време някой да излезе и да обясни къде потънаха тези средства и защо срещу тях единственото, което има, е зърнопроизводство, което се търгува на външните пазари. Всички останали сектори - млекопроизводство, месо, плодове и зеленчуци – са в тотален упадък“, коментира той.

В заключение изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия призова законодателите да се съобразят с критиките на бизнеса и да не предприемат действия, които биха могли да "счупят пазара“ вместо да овладеят инфлацията.

Промените в закона

Припомняме, че управляващите от Прогресивна България предлагат серия от промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите с цел ограничаване на цените и инфлацията.

Основна мярка е въвеждането на т.нар. "справедлива цена“, която ще се изчислява от Комисия за защита на потребителите по методика на Министерството на икономиката. Според вносителите тя няма да бъде таван на цените, а ориентир каква би трябвало да е цената в нормална пазарна среда.

Предлага се и разширяване на правилата срещу "съвместно господстващо положение“, при което няколко компании могат косвено да влияят върху пазара и цените. Законопроектът забранява и "прекомерно високите цени“, които значително надвишават икономически обоснованите разходи и разумната печалба.

Сред най-важните промени е удължаването до 9 август 2027 г. на забраната за икономически необосновано повишаване на цените. Търговците ще трябва да доказват всяко поскъпване с аргументи като по-високи производствени разходи, разходи за труд, енергия, суровини, данъци или външни икономически фактори.

Контролът ще се осъществява от Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията и Национална агенция за приходите. Предвижда се и увеличение на глобите до 100 000 евро за всяка отделна стока.

Допълнително големите търговски вериги ще бъдат задължени да предоставят информация за начина на ценообразуване и да съхраняват данни за цените поне пет години.