На 89-годишна възраст е починала Санда Стратулат-Протич - изключителен художник, дизайнер и човек с огромно сърце.
За всички, които я познаваха, Санда беше олицетворение на добротата, всеотдайността и благородството. Тя остави не само значимо художествено наследство, но и дълбока човешка следа в живота на поколения свои колеги, ученици и приятели. Мнозина дължат на нея първите си уроци по графичен дизайн, професионализъм и отношение към изкуството.
Санда Стратулат е родена в Букурещ в семейство на румънски интелектуалци, музиканти и артисти. Завършва Академията за изящни изкуства в румънската столица и още в ранните години на своята кариера се утвърждава като едно от ярките имена в румънската мозайка и стенна живопис.
Съдбата я среща с видния български ендокринолог проф. д-р Михаил Протич, който по това време специализира в Букурещ. Двамата се установяват в София, където Санда продължава своя творчески път. Но артистичният ѝ стил, жизнерадостен, декоративен и силно стилизиран, се оказва твърде различен от господстващата тогава социалистическа естетика. Определян като "формалистичен“, той не намира одобрението на официалните художествени среди. А в силно мъжкия свят на монументалната живопис жени почти не са допускани.
Така Санда е принудена да се насочи към приложната графика и дизайна на опаковки - област, смятана тогава за второстепенна и непрестижна. Именно там обаче нейният талант намира своя истински път.
С неподражаем стил, усет към цвета и модерна визуална култура, тя успява да промени облика на българския опаковъчен дизайн. В сивотата на социалистическите магазини нейните работи внасят цвят, радост и човечност. Санда работи с изключителна отдаденост. Изучава световния дизайн, събира образци, експериментира с технологии и търси красота дори в най-ограничените условия.
От нейните ръце излизат едни от най-обичаните опаковки на поколения българи - дъвките "Идеал“, шоколадите "Кума Лиса“, бисквитите "Детска радост“ и "Златна есен“, "Зрънчо“, десетки етикети, запазени знаци и опаковки за хранителната индустрия.
Зад всяка от тези емблематични визии стоят безсънни нощи, ръчно изработени цветоотделки, часове в тъмната фотографска стая и огромен труд, положен въпреки остарялата техника, лошите материали и ограниченията на времето. Санда успява да създаде естетика, която остава в паметта на хората и до днес.
Тя не просто рисуваше опаковки.
Поклон пред светлата ѝ памет.
От опечаленото семейство:
Олгуца, Михаил, Светла, Александра, Михаил, Юлия и Теодор.








Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им!