©

Подобни сигнали се препращат на отделите за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане и към полицията. В повече от 60% от случаите обаче социалните работници връщат сигналите с резолюцията, че не са открили сериозни основания за намеса в семейните работи. Според Катя Кръстанова от "Анимус" не само социалните, дори полицията трудно разпознава насилието и го признава едва когато е придружено с медицински за телесни повреди. Имаме сериозен проблем с експертизата, твърди тя. Психолозите на телефона оценяват като насилие случката, разказана от детето, но нито социалните, нито полицията са достатъчно обучени, за да го разпознаят. Ние все още сме твърде толерантни към тормоза във всичките му форми. Особено тежко е признаването и документирането на психическото насилие, смята Кръстанова. Най-честите сигнали са за тийнейджърка, пребита от баща си, задето е закъсняла, например. Но у нас това се смята не за побой, а по-скоро за възпитателна мярка, твърди активистката на НПО. Дори в консултативните центрове за работа с деца и семейства, където ги има, персоналът рядко е подготвен и квалифициран, признава Кръстева.

От всички подадени сигнали едва двадесетина са за сексуално насилие, но това е само защото децата говорят трудно за него, смята Донка Петрова. Иначе и този проблем си остава достатъчно сериозен. За двете години, откакто съществува националната линия, на нея са позвънили над 130 000 човека. От тях 81% са били деца, с които са проведени и съответните консултации, 7% - са били родители, а 10% - други възрастни хора, които най-често са сигнализирали за просещи деца или деца в риск.

Все повече хлапета търсят помощ, отчитат от линията. Номерът вече бил популярен в повечето училища и децата предпочитали да го наберат, вместо да попитат родителите си или други възрастни.

Източник: в. "Монитор"