По отношение на инфлацията сме далеч от целта "еврозона", засега сме с единия крак в нея, това стана ясно от коментара на
Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските фондове.
"Когато са правени изключения, разликата в инфлацията е в рамките на 0,2-0,3%, а ние не го покриваме с 4%, каза той.
От сравнителния му анализ на страховете в България и реалната ситуация в Хърватия, която вече прие еврото, стана ясно, че въпреки сензационните заглавя и спекулата в някои магазини, като цяло в момента няма повишаване на инфлацията в Хърватия след влизането й в еврозоната.
"След влизането ни в еврозоната ще си спестим една голяма сума разходи, които всяка година правим от факта, че нашият лев е вързан към еврото и го превалутираме всяка година. Държавата е само с единия крак в еврозоната, което означава, че финансовите пазари ни дават само половината от бонуса от това да си във втората най-силна валута в света", допълни той.
Все още не можем да говорим за таван на цените. Ние живеем в пазарна икономика, но засега пазарът не ни дава много причини да му вярваме, стана ясно още от думите на Пеканов.
"Агресивни, резки мерки все още не сме тръгнали да предприемаме. Първите стъпки, които служебният кабинет прави, след стъпките, които направи през есента по линия на горивата, по линия на транспорта и енергетиката, сега са по линията на търговските вериги", каза той като допълни, че първите стъпки са т.нар "меки мерки" - срещи с търговските вериги и разговори с работодателските организации на които ясно е казано, България е дала на бизнеса достатъчно помощи, за да се преодолее инфлацията бизнеса и сега веригите трябва да поемат своята отговорност.
"Освен честните разговори, трябва да се активират и регулаторите - Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, ако има координирани действия и някакъв картел. Не е нормално в повечето европейски столици млякото да е 1 евро, във Вашингтон да е 1 долар, а тук да е 3.60 лв.", допълни Пеканов.
Той коментира и идеята за диференцирано ДДС: "Теоретично това може да е добра мярка, но в България не може да се каже, че доведе до намаляване на цените. Може би доведе до по-малкото им покачване, но в момента е под въпрос дали това е ефективно".
Вицепремиерът допълни, че след влизането ни в еврозоната, ще си спестим една голяма сума разходи, които всяка година правим от факта, че нашият лев е вързан към еврото и го превалутираме всяка година.
"Държавата е само с единия крак в еврозоната, което означава, че финансовите пазари ни дават само половината от бонуса от това да си във втората най-силна валута в света", уточни вицепремиерът по управление на европейските фондове.
Пеканов добави за bTV, че срещу ясните ползи стоят страхове от спекулации и те са затова, че отделни търговски обекти могат да злоупотребят.
"Именно там държавата трябва да е най-активна", каза той и добави, че
са необходими т.нар. "черни" и "бели" списъци за порочни и за добри търговски практики, чрез които може да реши проблемът със спекулата сега и след приемането на еврото.