Новият проектобюджет, представен от финансовия министър Гълъб Донев, предвижда рекорден за последните 12 години дефицит от 5,7% и предизвика вълна от остри критики сред водещи финансови експерти у нас. Въпреки че държавата не се намира в икономическа рецесия и липсват извънредни бедствия или кризи, предложената от правителството на "Прогресивна България“ финансова рамка залага сериозно увеличаване на държавния дълг при липса на реформи в разходната част.

Задават се трудни времена за страната, но доходите на гражданите няма да бъдат намалявани, заяви наскоро финансовият министър. Финансовият анализатор Никола Янков обаче определи проектобюджета като отчайваща демонстрация на страх и нулева реформа, от каквато България няма нужда, тъй като в момента страната не е изправена пред война, пандемия или мигрантски вълни, а заслужава балансиран бюджет или такъв с до 3% дефицит.

Структура на разходите и липса на административни промени

В държавния бюджет липсват каквито и да е сериозни реформи, включително съкращаване на разходи или сливане на административни структури. Янков посочва, че плащането на осигуровки от страна на държавните служители ще се компенсира напълно с увеличаване на техните заплати. В общата рамка 25% са отделени за социални и пенсионни плащания, още 25% отиват за издръжка на администрацията, докато разходите за здравеопазване и капиталовите разходи съставляват по 15% всяко, оформяйки общо 80% от бюджета, без да се поглежда към реформиране на тези големи пера.

Заложените макроикономически числа се оказаха изненадващи и за икономиста Владимир Сиркаров, според когото "Прогресивна България“ предприема стъпки назад от първоначално обявената си програма. Той коментира, че промени в разходната част не се извършват поради притеснения как обществото ще приеме подобни съкращения, но с течение на времето шансът за промени намалява, като в основата на настоящата ситуация стоят предходните правителства.

Математически абсурди и юридически парадокси

Икономистът Щерьо Ножаров коментира, че бюджетът е изграден върху математически абсурди, юридически парадокси и вътрешни противоречия. Той обясни, че прогнозата до 2028 година определя дефицита като 3% на касова основа, но в същото време държавният дълг нараства от 37,7 млрд. евро на 50,5 млрд. евро, преминавайки психологическата граница от 35,2% от брутния вътрешен продукт. Според Ножаров експлозията на дълга прави фискалната консолидация невъзможна, а заложеният 3% дефицит на касова основа се равнява на 3,3% на начислена основа, което превръща влизането в параметрите до 2028 година в илюзия.

Сериозни критики бяха отправени и към юридическата страна на документа, където в нарушение на Закона за публичните финанси на Министерството на финансите е дадено право да прелива разходи между отделните ведомства, а таваните за разходите им могат да се променят с постановления на Министерския съвет. Текстовете показват, че прогнозата за пред Европейската комисия е правена от различен екип и говори за дисциплина, докато самият закон залага повече дългове, липса на свиване на разходи и изкуствено фризирана инфлация.