Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържа от подкрепа за проектобюджета за 2026 г. Въпреки че той има своите плюсове – като запазването на данъчната тежест, честността и прозрачността си – стартът с дефицит от 7,2 милиарда лева (5,2% от БВП) е прекомерен. Големият проблем обаче не е в приходите, а в раздутите разходи и отлагането на ключовите реформи за 2027 г. Това заяви Васил Велев, председател на Общото събрание на АИКБ, в предаването "Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Парадоксът в общините: Населението намалява, администрацията расте

Най-яркият пример за неефективно разходване на публични средства и липса на реформи се вижда в местното самоуправление. Докато страната преминава през тежка демографска криза, се случва точно обратното на логиката:

Населението на България намалява, но в същото време общинската администрация е нараснала с 2500 души.

В страната има над 80 общини, които са с население под 6000 души, по-малко от едно голяма село, но въпреки това поддържат пълна административна структура.

Прогнозите сочат, че дългът на страната ще се увеличи почти двойно. Тъй като всеки нов заем се взима при все по-неизгодни условия, разходите за лихви растат лавинообразно.

Лихви по-големи от министерски бюджети: Разходите за обслужване на тези дългове вече са по-големи от целите бюджети на редица български министерства. За миналата година България е била една от двете страни в ЕС с най-бързо растящ дълг спрямо БВП.

Според АИКБ бюджетният дефицит може да бъде свален до 4-4,5% чрез по-амбициозни приходи и ревизия на капиталовите разходи. Васил Велев е категоричен, че в момента проектът за Бюджет 2026 прилича на "пица, която е доста по-отрупана от това, което можем да си позволим“.

"Не можем да говорим за постна пица, когато надвишаваме разходите със 7,2 милиарда лева.“

Извън общините, сериозни излишни разходи се наблюдават и в други държавни сектори. Над 11 000 пенсионери продължават да работят в администрацията, което коства 1 милиард лева разход за персонал.

Системата в сектор "Сигурност“. е силно пренаселена, като заетите в нея са с 1/3 повече от средното равнище за Европейския съюз.

Наблюдава се 36% ръст на разходите за издръжка, 30% повишение на субсидиите и 35% повече средства за обезщетения за домакинствата.

Положителна стъпка в новия Бюджет е замразяването (но не и пълното отменяне) на автоматизмите при определяне на заплатите в редица сектори.

Велев подчерта, че България има добре функционираща данъчна система с широка база и ниски ставки, което гарантира добра събираемост. Тя е едно от малкото останали конкурентни предимства на страната за привличане на чужди инвестиции и работи отлично вече над 15 години. Поради тази причина бизнесът настоява за консолидация на бюджета в рамките на две години, а не на три, чрез решително рязане на раздутите разходи, вместо да се разчита на заложеното за догодина съкращение от 1,5 милиарда лева, което към момента не изглежда реалистично