На 1 януари 2002 година Австрия за първи път въвежда еврото в обращение. За австрийците този момент не беше просто смяна на валута – той носеше емоционално и символично значение. Мнозина все още смятаха в шилинги, а някои се оплакваха, че любимото им кафе поскъпнало "с едно евро наведнъж“.
"Австрийският шилинг имаше огромна символна стойност – той беше част от нашата идентичност още от следвоенния период и белег на икономическото чудо“, коментира бившият канцлер Волфганг Шусел. Неслучайно шилингът бе наричан "алпийският долар“.
Според Шусел присъединяването към еврозоната е не само икономическо, но и стратегическо решение. След влизането на Австрия в ЕС през 1995 г. страната вече беше тясно интегрирана с европейския пазар – две трети от търговията ѝ бе с държави членки. "Да останеш извън еврозоната означаваше частично да останеш извън най-важните решения“, отбеляза той.
Бившият канцлер Франц Враницки допълва, че стабилността на еврото предпазва страната от валутни спекулации, улеснява туризма и създава предвидими условия за бизнеса – особено важни за износноориентирана икономика като австрийската.
Логистика и подготовка: 1,5 милиарда монети и 360 милиона банкноти
Преходът към еврото изисква внимателна подготовка. Общо 1,5 милиарда монети с тегло 8000 тона и 360 милиона банкноти на стойност 18,1 милиарда евро бяха разпределени по банковата система.
За гражданите бяха подготвени "стартови пакети“ – комплекти с евро монети, които да им помогнат да свикнат с новата валута. Периодът на двойно обращение – когато едновременно се използваха шилинги и евро – продължи два месеца и приключи на 28 февруари 2002 г.
"Половината от потребителите вече бяха сменили шилингите си с евро само в рамките на две седмици“, спомня си Шусел. Основна роля изигра мащабната информационна кампания на Австрийската национална банка – лекции, телевизионни клипове, информационен "Евробус“ и дори влак, наречен "Ойротрейн“, обикалящ страната.
Наистина ли еврото е "тойро"?
Въвеждането на еврото не минава без митове. Най-упоритият от тях е, че новата валута "вдига цените". Пресата в немскоезичните страни тогава изобретява думата "Teuro" (от teuer - "скъп"). Икономистите обаче не намират потвърждение.
Фактите показват, че с годишна средна инфлация от 2,0 на сто за периода 2002-2012 г. и 2,4 на сто за 1991-2001 г., както времето преди, така и след въвеждането на еврото са сред най-стабилните във финансовата история на Австрия.
Въпреки това, повече от десет години по-късно, темата остава жива - защото много хора интуитивно свързват прехода с поскъпване. Потребителите възприемат инфлацията като по-висока, отколкото е отчетена от официалната статистика, тъй като ценовите промени при често купувани стоки - хляб, кафе, вестници - се запомнят по-лесно от тези при дълготрайни стоки и услуги.
Тази разлика между статистическата и интуитивно възприетата инфлация се нарича "чувствана инфлация" - степента на поскъпване, която всеки човек усеща при своите ежедневни покупки.
"Почти невъзможно е да се променят тези възприятия с факти, ако вярата в тях е толкова силна. Хората търсят и приемат информация, която потвърждава убежденията им, а пренебрегват тази, която им противоречи. Така че, ако реално инфлацията не се е променила след въвеждането на еврото, това противоречи на предварително изградените нагласи, и е много трудно да се промени това усещане", казва пред БТА икономистът Йозеф Баумгартнер от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO). Според него тези нагласи се формират още преди самата валутна промяна. Медии, но и някои популистки среди, се опитваха да внушават, че новата валута ще доведе до поскъпване. След като това убеждение се наложи, стана изключително трудно да бъде променено.
Всички икономически изследвания показват, че въвеждането на еврото не е имало реален ефект върху инфлацията. Но въпреки това и днес, 23 години по-късно, много хора продължават да вярват, че цените са се повишили именно заради еврото, допълва той.
"Австрия вече има еврото повече от 20 години и през този период е имало времена на по-висока инфлация", каза пред българските медии и заместник-министърът на финансите на Австрия Барбара Айбингер-Мийдл. "Преди две-три години инфлацията се понижи до около два процента, а след това отново се повиши - но това беше заради високите енергийни цени и нарастващите разходи за труд, а не заради самата валута", подчерта тя.
Пет години след въвеждането на еврото 86% от плащанията в Австрия се извършват в брой. Доверието в националната банка и Евросистемата е високо, а еврото е възприето като стабилна и международна валута.
Днес дигиталните плащания набират скорост – 29% от австрийците вече плащат мобилно, а сред младите хора дялът достига 45%. Въпреки това, наличните пари остават важни за 45% от населението.
Австрийският опит показва, че успешният преход към еврото не зависи само от икономическата готовност, а и от доверието и комуникацията с обществото. Информационната кампания трябва да е постоянна и персонализирана, психологическата подготовка е също толкова важна, колкото и техническата, а усещането за принадлежност гарантира приемането на новата валута.
За България, която се подготвя за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г., тези уроци са особено ценни. Както показва австрийският пример, успехът на прехода се измерва не в обменния курс, а в степента на общественото доверие.