Надеждата и спасението: Български анестезиолог оперира човек под развалините в Турция

Български анестезиолог оперира човек под развалините в Турция и прекара часове между пропадналите бетонни плочи, докато спаси пострадалия. Отново българи, от екипа на "Пещерно спасяване" спасили жена, прекарала 135 часа под развалините. Ето какво разказва Владимир Георгиев от "Пещерно спасяване" в ефира на БНТ: "Не беше много ясно точно къде се намира, тъй като само по звука не може да се определи в разрушената сграда на какво разстояние е и точно на кой етаж е.

Обяснила е, че лежи притисната някъде между плочите на сградата. Това беше 5-етажна сграда, но реално беше висока 4-5 метра и между плочите на етажите разстоянието беше 50-60-70 см. Като всичко между тях е смачкано и пълно с боклуци. И ние влезнахме в една пролука между плочите, разширихме донякъде там, наложи се да махнем едни стари мебели. Проверихме от каква посока идва звукът. Хората с тежката техника започнаха да копаят през покрива. Да пробиват горната плоча и под нея още една плоча, за да я извадят. Изглеждаше добре в началото, след това вече си я качиха на носилката и я изнесоха. Имаше овации, имаше голяма радост, защото вече на 7-ия ден ваденето на живи хора е по-рядко".

24 българи търсят хора на най-опасните места. Там, където никой друг не иска да ходи. Работят и денем, и нощем.

Димитър Христов, "Пещерно спасяване": "Ето това е лагерът. Тука има по 10 пъти на ден земетресения, 3-та, 4-та степен, даже до 4,9, 5,1 стигнаха снощи. В случая ние всичките сме с каски, с челници, със специални облекла, които ни помагат. Целият този багаж на земята също е нашия лагер, но просто не ни осигуриха нито шатри, нито нищо. Обиколихме 4 пъти стадиона докато си намерим накрая сами място".

На 300 километра от тях, в Бесни, където също има надежди за спасяването на хора, затрупани под тонове развалини, един лекар пълзи в тунел с полския си колега, за да оперират затиснат мъж.

Д-р Веселин Йолов, анестезиолог в Медицински институт на МВР: "Той се намира в един процеп. На една паднала четириетажна сграда, плоча върху плоча. Като тунелът беше стабилизиран, но си беше страшничко, тъй като има вторични трусове и в момента, в който лазиш, може да бъдеш затиснат. 

Наложи се 7-8 метра да се лази. Надали има човек, който да не го е страх в такива ситуации, но въпреки всичко все пак съм дошъл да помогна на хората. И в момента, в който стигнах до човека, когато видях, че е в безпомощно състояние, този страх се притъпи. 

Оттам нататък адреналинът като започне да бушува в теб, мислиш по малко по-друг начин. Видях, че ръката, тази част не е витална, която е притисната. И моето мнение беше, че трябваше да се ампутира. Реално самата интервенция се извърши бързо, без да има някакъв проблем. И човекът беше транспортиран в тяхното здравно заведение".

За своите трудности спасителите не говорят много. Доктор Йолов дори не знае до кога ще продължи да живее на този стадион в този ритъм. 

"В тази работа само заминаването е сигурно, прибирането не е сигурно", допълва още д-р Веселин Йолов. 

И в другия лагер - на пещерните спасители- търсенето на живот продължава. На смени - 24 часа в денонощието. Спят в палатки, хранят се с каквото им дадат местните хора. И търсят още надежда. Докато земята под Турция продължава да се тресе.