България се нарежда сред държавите в Европейския съюз с най-силен финансов натиск върху възрастните хора, които продължават да работят след пенсиониране. Над половината от работещите пенсионери в страната, цели 53,6 на сто, посочват финансовата необходимост като основна причина да останат на пазара на труда. Този факт ясно откроява сериозен структурен проблем с адекватността на пенсионните доходи спрямо разходите за живот у нас и превръща трудовата дейност в напреднала възраст по-скоро в икономическа принуда, отколкото в социален или личен избор.

За сравнение, средното ниво за Европейския съюз е почти двойно по-ниско и възлиза на 28,6 на сто. В общоевропейски план малко над дванадесет на сто от хората продължават да работят в първите шест месеца след пенсиониране, но техните мотиви са коренно различни.

Най-голям дял от тях, или над 36 на сто, правят това заради удоволствие и социална активност, докато финансовите мотиви остават на заден план. В България обаче картината е обърната и икономическият натиск доминира категорично.

Ситуацията у нас не е изолиран случай, а се вписва в по-широк регионален модел на по-слаба адекватност на пенсионните системи в Югоизточна и Източна Европа. На първо място в съюза по този показател е Румъния, където 54,3 на сто от работещите пенсионери изпитват финансови затруднения. Хърватия също се нарежда много близо до нас с подобен висок дял, следвана от Латвия, Унгария и Португалия, предава БГНЕС.

Дори в икономически по-развити страни като Франция и Германия над една трета от работещите възрастни хора също посочват финансови мотиви, но в балканския контекст проблемът е значително по-остър и масов.

Анализаторите обясняват тази тревожна тенденция у нас с комбинация от фактори, сред които са по-ниските средни пенсии спрямо реалните разходи за живот и силното влияние на инфлацията върху домакинствата с фиксирани доходи.

Към това се добавят дълбоките структурни разлики в доходите спрямо Западна Европа, както и фактът, че българските граждани в пенсионна възраст разполагат с много по-ограничени спестявания и лични активи. Всичко това очертава устойчив и тревожен модел за региона, при който значителна част от възрастните хора просто не могат да си позволят да спрат да работят.