Битката при Ахелой се състои на 20 август 917 г. край река Ахелой, близо до днешното Поморие и тогавашната крепост Месембрия (Несебър). В нея се изправят българските войски, предвождани от цар Симеон Велики, и византийската армия, ръководена от прочутия военачалник Лъв Фока. Сражението е изключително мащабно за своето време и често е наричано "битката на века“.

Българите постигат решителна победа – византийската войска е напълно разгромена, а малцина от ромеите оцеляват. Самият Лъв Фока успява да се спаси едва като избягва с кораб. Победата издига България като водеща сила не само на Балканите, но и в цяла Европа, превръщайки я в хегемон на полуострова.

Причините за битката са натрупани още по-рано – напрежение между България и Византия заради търговски спорове, военни демонстрации в Тракия и желанието за обсада на Константинопол от Симеон. След като византийците си осигуряват мир със сарацините на изток, те решават да насочат вниманието си към България. В опита си да намерят съюзници срещу Симеон те се обръщат към сърби, маджари и печенеги, но благодарение на неговата умела дипломация тези планове се провалят.

Що се отнася до числеността на армиите – данните варират. Някои източници говорят за около 15 000 българи срещу 30 000 византийци, докато други твърдят, че и двете армии са били по около 60 000 души. Във всеки случай битката е била с огромен мащаб за своето време.

Тактическото майсторство на Симеон решава изхода. Когато Лъв Фока разтяга прекалено своята бойна линия, царят включва своите резерви и сам влиза в боя, нанасяйки смазващ удар от фланг. Това обрича византийската армия.

Много хронисти оставят свидетелства за последиците от битката – според Лъв Дякон и половин век по-късно на мястото още се виждали купчини кости. Теофан Континуатус пише, че толкова кърваво сражение "не се било виждало от векове“.

Любопитен детайл е, че именно преди Ахелой за първи път в българската армия се извършва водосвет на знамената – традиция, която продължава до падането на България под османска власт, предава БГНЕС.

Историкът проф. Пламен Павлов заключва, че битката е доказателство за величието на България и за това как един образован и далновиден владетел като Симеон може да доведе държавата си до разцвет и сила.