Само на около 30 километра от Пловдив, в Родопите, се намира едно от най-мистериозните археологически открития на територията на България – Ситовски надпис.

Това е неразчетен надпис, издълбан върху скална повърхност под формата на хоризонтална лента с дължина приблизително 3,4 метра и ширина между 23 и 30 сантиметра. Знаците върху него наподобяват руни, но не са идентифицирани като част от позната писмена система, което го поставя сред най-загадъчните артефакти в региона. По българските земи не е известен друг подобен надпис с аналогична структура и форма.

Скалният масив, върху който е издълбан надписът, е природно оформен и се крепи на пет каменни опори. Върху един от тях изследователи разпознават стилизирано изображение, свързвано с Богинята-майка от неолитната епоха, а друг камък е интерпретиран като символ, наподобяващ пясъчен часовник. Това допълнително засилва хипотезите за дълбока древност и многопластова символика на мястото.

Хипотези за произхода

През годините са формулирани различни научни и псевдонаучни хипотези за произхода на надписа. Сред тях се открояват тракийска, келтска, готска, сармато-аланска и славянска теория.

Според тракийските интерпретации надписът може да е изграден от местна руническа система или свързан с писмеността на бесите, приписвана в някои хипотези на епископ Никита Ремесиански. Други изследователи го свързват с рунически традиции, близки до готската културна среда, макар да няма доказателства за пряка връзка с готската азбука, създадена от епископ Вулфила.

Въпреки множеството опити за интерпретация, надписът остава неразчетен и без категорично научно обяснение.

Артефактът е открит през 1928 година от д-р Александър Пеев – председател на Пловдивското археологическо дружество. Според сведенията той е бил заведен до мястото от местни горски служители. От този момент Ситовският надпис започва да привлича вниманието на археолози, езиковеди и изследователи на древните писмености.

Връзка с Щута града и по-ранни свидетелства

На около един километър от надписа се намира местността Щута града, която вероятно е била укрепено селище, светилище или крепостен комплекс. Съществуват предположения, че надписът и археологическите останки в района са синхронни и принадлежат към една и съща културно-историческа система.

Още в края на XIX век етнографът Стою Шишков описва района на Ситово и отбелязва, че на около 30 минути път след селото се намира стръмнината Щута града. Той споменава предания за големи каменни пещери и скални изображения - "образи на человеци и на други животни“, включително змии и човешки фигури, издълбани в скалите. Тези описания допълнително подсилват представата за района като древен култов и обитаван комплекс.

Днес Ситово остава малко родопско село, разположено на 1 365 метра надморска височина, което съчетава природна красота и силно историческо наследство. Макар и с намаляващо население, районът продължава да привлича интерес именно заради уникалните археологически и културни следи, сред които Ситовският надпис заема централно място.