Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Момчил Неков: Имаме големи латифундии, но трудно може да се купи земеделска земя в България, а това ни пази | ||||||
| ||||||
Темата е много чувствителна, включително и в България. На какво отдавате това и как се възприе тази "геномна ножица" у нас, която се появи с големи надежди, но и крайни отрицания, истината може би е някъде по средата? Всяко нещо, което е ново, е плашещо - това е нормална психология за всеки човек. Но пък на базата на новите технологии в медицината, въобще в науката, в молекулярната биология, в земеделието, ние живеем по-дълъг и по-качествен живот, с удобства, които царете са ги имали преди няколко века. Само те са разполагали с такива удобства и то не в пълен размер и мащаб. На тази база са измислени парфюми и всичко останало, за да се прикрива миризмата. А сега хигиената е на много високо равнище. Много хора, които са против в България, още от самото начало казват: "Аз въобще не искам да чувам за ГМО." Аз също съм против ГМО. Да не духа да излезе от бутилката и да не бъде ограничен, защото тук не знаем как ще се прояви той в нашия, в човешкия организъм, в животните, в растенията след десетилетия. Но ГМО не е ли едно от най-изследваните неща? Искам да направя разликата. Говорим за ГМО и за генно редактиране. В единия случай ГМО означава въвеждане на външен, нетипичен за организма ген за постигане на определена цел. Така наречените хибриди, които се получават? Има ГМО хибриди, обаче има и генно редактиране, тоест нови геномни практики, което представлява пренареждане на собствените гени, с цел предотвратяване на болести и вредни въздействия по растенията. Ако геномът е АБС-АБС-АБС-АСБ, да можеш да оправиш тази верига и даденото растение да е устойчиво към хибриди, пестициди и инсектициди. Това означава и че ние ще стигнем до по-малкото използване на тези препарати, които влизат в почвата, в подпочвените води. Премахваме един цял компонент при развитието на тази технология на генното редактиране. Те са две категории, едната категория е много близка до процесите на селекция, които се случват обаче с десетки години. И преди хиляди години хората са правили реално генно редактиране, но то е на база на стресиране на самите растения, подлагане на растенията в нетипична атмосфера, за да могат те да проявят този геном. Става въпрос за мутагенеза, но тук вече влизаме в молекулярната биология, а не е това целта. Ние трябва да направим законодателна рамка, която да е съвременна и да решава или да ограничава тези предизвикателства, защото тази наука няма да я спрем. Ние няма да спрем изкуствения интелект или генното редактиране. Но няма как да го ограничим със законодателство, което е от ХХ век или началото на ХХI век. С това е свързан и така нареченият проект за нов регламент, с това генно редактиране, да ги разграничим нещата. Защото посочихте и вие разликата между ГМО и генното редактиране. България гласува с “въздържал се" в този случай. Според вас, кои са основните опасения и съображения на нашата държава? Поради чувствителността на темата, това са ни основните съображения. Другото, че тепърва трябва да се прецизира самото законодателство. Проблемът в България е, че темите не се изговарят предварително. От Министерството на земеделието не казват предварително и не знаем кои досиета са чувствителни. И ако министърът излезе и каже: "По това досие ние ще вземем такова решение, защото ние сме го правили в България, примерно както се говореше има един изследовател Мичурин. Царево е бил именуван на него, той също е правил точно такива генни редакции, само че чрез мутагенеза, други процеси, които са в земеделието, за да се постигне желаният фенотип. Но сега можем да го правим много по-бързо. И от тази гледна точка, когато тези теми предварително не са преговорени в обществото, не са извикани експерти, научни сътрудници, които да кажат, че това не е опасно. Или примерно, че това, което е опасно, то ще се третира като ГМО. Независими учени от Европа определиха проекта за новия регламент, като цитирам: "Обида за науката и правото". Ново поколение ГМО растения, за което обаче няма сякаш яснота, няма яснота и у нас как точно ще се случват нещата. Г-н Неков, да си поговорим малко повече с вас за пътя на един такъв хибрид или сорт, който се създава по новите геномни техники? Рисковано ли е правенето на промени за поситгане на желани характеристики? Всяка промяна крие известен риск и поради тази причина регистрацията на хибрид или на сорт, получен чрез нова геномна техника се извършва от Европейската комисия след задълбочена оценка на риска. Тоест, сега когато ние нямаме нов регламент си важат правилата за ГМО. Тоест, ако има регламент, той ще бъде за нови геномни техники. Както ви казах там ще има два критерия. Първият критерий, за такива процеси, които са близки до естествените, за редакция. И втора категория, процеси, които ще се доближават до ГМО и те ще бъдат регламентирани спрямо законодателството за ГМО. Има ли България капацитета да осъществи този контрол, който е необходим? Контролът за новите геномни техники по никакъв начин няма да се различава от този за ГМО, поради това няма причина да възникнат пречки. Как обаче трябва да се въведе яснота по темата? Откъде да тъгнем? Защото всеки, ако направи по нещо, ето сега България е част от Европейския съюз, ние също можем да дръзнем и да предприемем крачка? В България всичко е записано в Закона по храните, тоест, как трябва да действаме с ГМО. Има Закон по храните, има 28 регионални инспекции РИОКОЗ, които следят точно за такива продукти и храни, в които има, или преработени храни, в които има ГМО, или дали примерно то се разпространява. Но процедурата по разпространението и въобще по отглеждането на ГМО култури е много строга в Европейския съюз и всяка държава-членка, тя може да забрани на нейната територия определени култури, сортове да се отглеждат. Какви обаче могат да бъдат ползите, които могат да донесат тези нови геномни техники. Знаем, живеем във време на климатични промени, климата ни се променя, виждаме го и в България. За земеделието, може би от една страна да обсъдим, и за хората и болестите? Да, тук вече влизаме в земеделската тематика, така че по-голям и качествен добив при отглеждането на тези ключови култури, най-вече зърнени и маслени култури, които да не се повлияят от климатичните промени. Тоест това означава самият геном да се промени така, че той да може да издържа на студ, на суша, на наводнения, на насекоми. Това звучи много добре и обнадеждаващо. На гъбички, които са по растенията. Тоест, това означава, че няма да се използват различни препарати - хербециди, пестициди, инсектициди. А те са много вредни. Като евродепутат бях единственият член в тази временна комисия, която беше създадена за глифозата в Европейския парламент и вредите от него. Защото Световната организация за борба с рака, мисля, че беше, тя имаше научни открития и факти, че глифозата води до рак при хора, които третират зелени площи с глифозат. А той се използва масово и още няма заместител на него. И затова сега в Европейския парламент и Европейската комисия удължиха с още мисля, че 5 години използването на глифозата. Какви обаче предизвикателства можем да срещнем по пътя към приложението на тези неща? Какви предизвикателства може да създаде новия регламент, който може би ще бъде гласуван в едно близко бъдеще? Предизвикателствата са засилване на конкуренцията на европейско ниво. Както е известно, първоначално недоверие от страна на потребителите. На всяко недоверие най-доброто противодействие е предварително информиране, предварително, разговор. Ние ще гласуваме така, защото смятаме, че това ще доведе до по-голяма конкурентоспособност на нашите производители, но предварително. Ако е следварително, това означава, че едва ли не ние тук сме купени, министрите не знаят какво се случва и ни нареждат отвън шефовете, както още от едно време знаем приказката на Борисов за началниците “Каквото ни кажат, ние ги слушаме и изпълняваме". Така че тези разговори, това ни липсва в обществото, въобще като цяло тук, чисто политически. Но като идея, да разбирам, вие подкрепяте този нов метод и това ново поколение? Не, аз подкрепям това, че ние трябва да имаме законодателство. Защото ние не можем да допуснем да има както е с изкуствения интелект, нови геномни техники, които в останалата част на света се случват - в Северна и в Южна Америка няма такова законодателство, няма следене на ГМО храните, както в Европа. Там не се обозначава на етикета дали в храната има суровина, която да е ГМО или не е. Ами аз и тук не съм забелязала, да ви кажа честно, да е упоменато някъде. Защото заради страха на потребителите. Включително и аз съм в тази категория и искам всичко да е описано ясно и да знам дали има ГМО или няма. Но най-вече ГМО се използва като суровина за преработка на зърнени храни в сосове, дресинги и в тази част, там където е вредната храна. И може би, подсъзнателно потребителите свързват вредните храни с вредата от ГМО. Но това не е коректно и не е правилно? Много неща не са коректни и не са правилни, заради това, тоест, нещата да се представят черно-бели не е правилно, те са шарени. И е много важно, както в живота има много сентенции и максими, така и с тези геномни техники. И ние по-скоро трябва да вървим в крак с тях и законодателството да се осъвременява. Съдът на Европейския съюз отмени изискване за 5-годишна уседналост на купувачите на земеделска земя в България, въведени през 2014 г. от БСП, ГЕРБ и АТАКА, г-н Неков. Да ни припомните тогава какво се сучи, защо се въведе това ограничение, каква беше целта му и ефекта от действието му реално вече близо 10 години? Това, което аз си спомням от 2014 г., е че водещата функция беше на депутати от БСП, на мои колеги през 2014 г., които въведоха един нов член 3В за 5-годишна уседналост за хора, които искат да купуват българска земеделска земя. Говорим за чужденци, хора, които не са български граждани? Точно така, да, за граждани на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство. Като тук целта беше от гледна точка на чувствителността на самия сектор, за да може да се види какво се случва със земеделската земя. С тази наказателна процедура на Съда на Европейския съюз, България повече не може да продължава по този начин. Защото те в конкретика са се произнесли, че ние това го направихме тогава с мотиви да няма спекулация със земята, да не се препродава, тоест, да се купува със спекулативна цел и да се препродава. И от друга гледна точка, земеделската земя да си остане за обработка, а не да се използва за други нужди. И Съда на Европейския съюз има своите съображения по тази тема. Да кажем, че със спекулацията на земята, те предлагат да се вдигнат таксите при препродажба на земя. Тоест, и да премахнем този член 3В за собствеността и ползването на земеделската земя. Тук важно е да кажем, че това, което ни пази нас, че в България от 35 млн. декара обработваема земя, ако сега искаш да влезеш в земеделието, много трудно можеш да си купиш земя. Защо? Защото земята се използва, независимо, че ние в България имаме големи латифундии, големи територии, които се обработват от малко на брой земеделски зърнопроизводители най-вече. В случая, това, което ни пази, че големият мащаб на опериране, техниката, която вече е закупена в България с европейски средства, ние обработваме тази земя и тя поскъпва. Все повече поскъпва, вече мина 3000 лв. на декар в Североизточна България, там, където са плодородните земи. За Северна България не знам, но най-вероятно и там е по същия начин, и в Южна България, в другите части. Така че това е основното нещо, което ни пази нас и преди това също имаше вратички, които можеха да се използват, за да се купува земеделска земя в България. Чужденците да си купят. Имало е възможност, но малко по-сложно е било, а сега пада ограничението, да. Да, през дружествата, тук говорим за физически лица, преди можеше да купуват фирми, сега експертите от Министерството на земеделието могат да дадат точна информация, например колко дружества са купили земеделска земя в България, които да кажем имат нещо общо с други държави. А вие лично, очаквате ли свободното движение на капиталите да укрепне единния пазар по този начин? То по-скоро тук навлизаме в другата тема за "Шенген". Свободното движение на капиталите означава ние да сме в "Шенген". А ние сега сме 3% в "Шенген", когато влезем и по суша, тогава ще сме на 100%, това ще има свободното движение на капиталите. То не е свързано толкова с производителността и с конкурентоспособността, а с възможността за по-бърз износ. Добре, ефектът от падането на това ограничение, тогава, според вас какъв ще бъде? От кое ограничение? Което коментирахме - чужденци да могат свободно да си купуват българска земя, ако имат желание? Сега ще могат да го правят като физически лица. А досега можеха да го правят чрез фирми. Това е основната разлика. Г-н Неков, нека да продължим с една друга много-много важна тема, а тя е т.нар. "фермерски протести", които назряват и у нас. Как гледате на проблемите в България в тази сфера? Виждате ли възможни алтернативи и решения на проблемите? Тези проблеми са още от 90-те години. Именно поради тази причина като заместник-министър и с екипа на министър Иван Иванов, със заместник-министър Иван Христанов, успяхме да осигурим, тогава гледахме визионерски, извън мандата, успяхме да осигурим 60% увеличение на националното съфинансиране, защото сега не можем да го направим. Сега щеше да се води като национално подпомагане. Това означава, че ние сега сме в топ 3 по съфинансиране по национални субсидии, да го кажем, европейски субсидии в Европейския съюз. За да не може повече от 2023 г., но реално от 2024 г. да се говори, че гръцките фермери или полските производители на ябълки са по-субсидирани от българските. Тоест, това е много добра новина. Ние имаме парите на разположение в България, не тепърва да кажем за този сектор, примерно за биопроизводство ни трябва 1 млрд. и откъде ще го намерим, а ние разполагаме с тези средства. Разполагаме с 5 млрд. Повече само за програма за развитие на селските райони, в сравнение с предния програмен период до 2023 г., който приключи. Тоест от 2023 до 2027 г. сме в новия програмен период, но той е с действие от 2024 г. до 2032 г. Премиерът акад. Николай Денков проведе среща с представители на земеделския сектор. Той съобщи, че са набелязали три групи проблеми по време на срещата. В рамките на тази седмица, по думите на премиера, Асоциацията на зърнопроизводителите, Българската аграрна камара и Министерството на земеделието и храните ще прегледат тепърва цялата информация, която е налична, и ще предложат варианти на решения, които ще бъдат обсъдени. Трите варианта сега ще ги щрихирам просто: първата група проблеми, според акад. Денков и според това, около което са се обединили всички, са свързани с необходимата ликвидност, за да се продължи работата; втората група проблеми засягат нуждата да се подкрепи Министерството по отношение на промените в законите, а третата група проблеми са свързани със задачите за отстояване на българската позиция в Европейския съюз. Вашият коментар за тези три групи проблеми? Нека да започнем от там, че първо, трябва да има достъп до земята за всеки нов млад фермер, който иска да влезе. Трябва от Държавния поземлен фонд… Само давам пример - Областна дирекция по земеделие в Силистра разполага с 90 000 декара. Всеки трябва да разполага с достъп до земя, която да се дава за 10-20 години. Второто е напояване. И третото – тогава вече да говорим за конкурентоспособност, за по-голям добив от декар площ. Ако сега, примерно, произвеждаме 200 лева от или 200 евро е добавената стойност от единица площ, да стане 500, 1000 евро. Това трябва да са целите. Както ми казахте, първа точка – говорим ли пак за пари, за ликвидност на средства - политиката е грешна, защото трябва да се махнат субсидиевъдите от сектора. В България за земеделие има достатъчно пари, които са по европейските програми и по националното съфинансиране. Докато на земеделието, на субсидиите се гледа като дойна крава, а не гледаме на животновъдството как можем да го вдигнем, проблемите ще продължават и едни и същи хора ще ходят и ще правят протести, които са в по-голямата си степен изкуствени, защото те са за пари. Когато някой каже "Проблемите в сектора в конкретика са ей такива – дайте да ги решим“, но без пари, защото както ви казах, парите ги има. Че ние имаме 5 милиарда повече, но критериите са старите, които са като високи стени. И реално хората, които досега са получавали и са кандидатствали по проекти, те ще продължат да печелят проектите. Тогава аз отговарях за Програма за развитие на селските райони като управляващ орган, т.е. ръководител на програмата. Тя свършваше при мен, не при министъра на подпис. Критериите тогава ги мислехме по следния начин: който се върне от Европа, млад човек, който е бил в Англия и иска да се върне в България, да може първата година да кандидатства по "Млад фермер“, грантово да получи – тогава бяха 60 000 лева, сега са 80 000 лева. И това също искам тук една скоба да отворя след малко. Но да може да кандидатства, ако се види, че той може да работи, иска да се занимава със земеделие, вече от втората година да може да кандидатства по големите мерки, които са за инвестиции в земеделските стопанства и за преработка. Да отворим тази скоба сега за тези средства, защото нямаме много време. Скобата я отварям за тези средства, защото през тази година ще има мерки, които ще са насочени за малък фермер и нов фермер, като средствата са… Но е добра новина, че са увеличени средствата все пак. Нали затова ви казвам, че ние бяхме договорили с министъра на финансите 5 милиарда допълнително за новия програмен период, именно поради тази причина. Това означава, че за млад фермер ще има 80 000 лева грантово – това са 100% средства, които са за развитие на земеделие. За малък – 60 000. Те са еквивалентите – 40 000 евро, 30 000 евро и 20 000 евро за нов фермер. Т.е. тези средства ще се дават. И тук искам да направя една референция с Орбан, защото много хора в България го харесват, харесват му политиките, защото те са адекватни. Той дава за многодетни семейства 30 000 евро. Само по тази мярка, която ви казах, която примерно преспокойно може да обхване около 10 000 семейства, означава, че ние може чрез земеделието да подпомогнем 10 000 семейства, които да получат тези средства грантово – от 60 до 80 хиляди лева, за да останат в България, и то да са в селските райони, т.е. извън София, извън Пловдив, извън Варна, и да сме близо до земята, т.е. да върнем тази памет, която сме имали за традициите и обработката на земята. И много философи и учени са разсъждавали точно за тази полза. Това звучи наистина много добре. Дано да се осъществи някога и в нашата страна. То е. Просто зависи от нас като администратори, като политици да го направим. И аз ви казвам – парите ги има налични. Те много неща зависят от политиците, но някой път не ги виждаме налице. Парите ги има налични. Ние това нещо сме го изработили, има го, знаем какви са проблемите. И точно тук е тая гнила ядка, че пак почваме отначало, защото тук идеята е как да се разпределят порциите, а не как да имаме качествено земеделие, което е конкурентоспособно. А ние можем да го направим това нещо. Земеделието е и може да бъде печеливш сектор и у нас, но е важно как се процедира и кои хора, разбира се, управляват всичко това, какви решения се взимат. През 2016 г., обаче, г-н Неков, вие стартирахте една инициатива – "Да защитим българския вкус“. Какво се случи с нея? Започна да има резултати. Това се случи. Тогава целта беше да се популяризират в България географските означения и повече да говорим за връзката им с определен регион, как може той да се популяризира. В случая вече в България имаме успехи със защита на цялата територия, като защитено наименование за произход "Българско кисело мляко“ и "Българско бяло саламурено сирене“. Т.е. два продукта, които към 2016 г. въобще не се говореше за тях като географски означения и като ползи за България. Тогава говорихме много за фетата, как гърците са се защитили, как са известни навсякъде, как гръцката салата се прави с фета сирене и в България просто само си мечтаехме да имаме нещо подобно. Сега вече тези мечти са реалност. Имаме 72 продукта, които са регистрирани по географските означения, но повече са вина. Сега започнахме с храните. Тогава беше само "Българско розово масло“, "Горнооряховски суджук“, сега вече добавяме "Странджански манов мед“, "Бяло саламурено сирене“ и "Българско кисело мляко“. Това означава, че тези продукти се произвеждат или само ако е ЗНП, с български суровини и на територията на България, т.е. не могат да бъдат произвеждани никъде другаде, или ако е ЗГУ – защитено географско указание, със суровина, която може да е извън България, но благодарение на климатичните условия, на специфичната почва, географо-климатични условия, те узряват или примерно имат този аромат и вкус на базата на региона, в който са произведени. Това е връзката с географския им произход и с тези традиционни умения, за които ви казах. Занимавайки се вече почти 8 години с тази инициатива, какви изводи си правите днес, каква равносметка, а именно – с българското? Изводите са, че трябва първо да се говори тази тема, да се изговори. Тогава хората, които повярват, които са предприемчиви, както тук Сдружение "Български традиционни млечни продукти“ – те регистрират това географско означение "Българско кисело мляко“ и "Бяло саламурено сирене“. Т.е. трябва процесът да започне от самите производители и от самите преработватели, но те да си повярват. Тук е ролята вече на държавата. Тогава аз като евродепутат, за да може да кажем, че има такава възможност, че го правят на запад, в другите европейски държави, и ние също имаме ползи. Но основното беше да се промени и манталитетът на мислене, защото той е в този фокус: ами, аз сега произвеждам примерно 1000 единици, ще произвеждаме, примерно, 1500 единици кисело мляко, ако си сложа това ЗНП, ама то за какво ми е, като няма да ми донесе нищо, никакви ползи. Ползите по-скоро идват за припознаването на самите потребители, да кажат: "А, това е от моя регион" или "Това е доказателство и доверие в самия потребител, че това е истински продукт, не е някаква синтетична измислица, някакво десертче, а на база на традициите и уменията, които ги е имало в обществото". За производителите – по този начин те пък по-добре продават своите продукти. Така че то е печелившо и за двете страни. В същото време, в разговори, когато отидете в чужбина на екскурзия или по работа, първите разговори, като изключим времето, за какво са – за храна, какви храни имаш, с какво се гордееш. Така че това вече е перлата в короната на селското стопанство – да кажем ние имаме, такива храни с географски означения. И тук, при условие че ние сме на тоя климатичен пояс, ние сме призвани да имаме успешно земеделие. И точно това е грехотата – че реално ние може да опорочим и нещо, което е изключителна даденост за България. Със сигурност имаме потенциала да добавим и още два продукта, и още два в тази инициатива. Споменахте сега за четири общо продукти. Тепърва… Споменах за четири, които сега са регистрирани, в близките години. Да. Тепърва трябва да продължим, примерно с габровския пестил, с различни видове мед. Аз включително говоря и за "Добруджански мед“ да защитим, но това е една тема, където трябва да има обединение. Трябва да тръгне процедурата отдолу, да мине през Министерството, после да отиде в Европейската комисия. Сами разбирате, че темата, като започва с обединение, в България е нещо, което става изключително трудно. Не само в България. България, Европа и светът бе на фокус. В студиото беше г-н Момчил Неков. Говорихме си за една наистина ключово важна тема и като дума №1 за нашето интервю днес – информацията, предварително да се говори, информация да се дава за абсолютно всичко, нали така? В конкретика. В конкретика. Без популизъм. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Mокрите кърпички отиват в историята?
09:57 / 27.04.2024
Защо се стигна до бой за олио по магазините
09:09 / 27.04.2024
Изтеглят от пазара опасен сладолед
15:40 / 27.04.2024
Веселин Маринов: Страх ме е да отида в моята къща
08:18 / 28.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
