Историята на Марга Кавлакова остава една от най-въздействащите страници в българската национална памет. Тя е съпруга на Петър Горанов  водач на революционния комитет в Батак по време на Априлското въстание през 1876 г., и първата жена, която разказва за трагедията на селото.

Марга е родена в заможно семейство. Баща ѝ Ангел Кавлаков е бил търговец и кмет на Батак. Омъжва се за Петър Горанов, учител и активен участник в църковните и национални борби на българския народ. От брака им се раждат четири деца.

При избухването на въстанието Петър Горанов повежда над хиляда въстаници и обявява селото за свободно. Марга също е активна в подготовката на бунта - събира храна, лее куршуми и помага за укриването на оръжие. След няколкодневни ожесточени сражения Горанов успява да изведе част от въстаниците в планината, докато Марга остава в Батак и става свидетел на последвалото клане.

На 3 май 1876 г. турските войски проникват в църквата "Св. Неделя“, където стотици жители, предимно жени, деца и старци, търсят убежище. След тридневна обсада без вода и под непрекъснат обстрел, вратите са разбити и започва масовото избиване. Марга успява да се спаси, като се укрива между телата на убитите.

Петър Горанов описва оцеляването ѝ по следния начин:

"Сутринта на 3 май неприятелят насилва черковната врата. Черквата вътре е препълнена с народ, а няколко маловръстни деца се удушват от притеснение. Жените плачат за убитите си мъже, мъжете за жените, а децата за родителите. Турците намират и пускат пчели в черквата. Разярените пчели жилят навсякъде. Отчаяни всички отворят залостената врата - искали нечестивите и коварни сърца на турците като видят скръбта и плача на треперещите там невинни малки деца, да спрат. Но надежда празна! Башибозуците навлизат и ни най-малко внимание не обръщат на това. Живите ги обират, а след това жестоко убиват. Събличат живи хора и ги нареждат на дръвника. Много мъже, а и жена ми Мария успяват да се покрият между мъртвите тела.“

След трагедията Марга Горанова посвещава живота си на съхраняването на паметта за Батак. Тя събира костите на загиналите и години наред разказва на млади хора, ученици и посетители какво се е случило през пролетта на 1876 г. Местните я наричат "баба Марга“ и я помнят като символ на кураж и оцеляване.

Героизмът ѝ привлича вниманието и на световни личности като Уйлям Гладстоун, Макгахан, Виктор Юго, Оскар Уайлд, Фьодор Достоевски и Иван Тургенев, които вдигат глас в защита на българския народ.