"Лидл България": Удвоените заплати подхраниха потреблението и вдигнаха цените на стоките
Въпреки че статистически България остава сред страните с най-ниски цени в Европейския съюз, за масовия потребител усещането за скъпотия е много силно. Разминаването между официалните данни и реалното усещане по джоба ни идва от комбинацията между по-ниските доходи и факта, че българските домакинства харчат близо една трета от семейния си бюджет единствено за прехрана. За сравнение, в еврозоната този процент е двойно по-нисък, което обяснява защо всеки скок в цените у нас се усеща толкова болезнено. Тези изводи бяха споделени от ръководството на "Лидл България“ по време на събитието "Открито за цените 2.0“.
Статистиката показва, че към май 2026 г. хармонизираната годишна инфлация у нас достига 6,3 на сто, като в целия Европейски съюз пред нас е единствено Румъния, докато в еврозоната нивата са около два пъти по-ниски. Този ценови натиск се дължи на няколко основни фактора. На първо място, производствените разходи за бизнес ток, транспорт и логистика продължават да растат. На второ място, средната работна заплата в страната почти се е удвоила за периода от 2021 до 2026 година.
По-високите доходи логично водят до по-голямо потребление, което допълнително подхранва инфлацията. Ситуацията се усложнява и от това, че родната хранителна индустрия не произвежда достатъчно суровини, за да задоволи вътрешния пазар, което ни принуждава да разчитаме на внос и така реално "внасяме“ инфлация от чужбина.
В магазините на самата верига средното поскъпване на стоките на годишна база е малко над 4,5 на сто, което е под официалния процент за страната. Най-голям скок, с близо 14 на сто, се отчита при плодовете и зеленчуците заради лошите климатични условия, липсата на модерни поливни системи и слабата оранжерийна база у нас. От компанията поясняват, че техните собствени логистични разходи са се вдигнали с 2 на сто, но веригата е поела тази тежест, вместо да я прехвърля върху крайните цени за клиентите.
Интересен детайл е, че реалното сравнение с пазара в Германия показва, че идентична потребителска кошница у нас е с 23 на сто по-евтина без ДДС и с 14 на сто по-евтина с включен данък. Сериозна роля за задържането на цените играе и много силната конкуренция между големите търговски вериги в региона.
Дългосрочното решение на проблема според бизнеса е в скъсяването на веригата на доставки и инвестициите в българското производство. За последните две години обемът на родни стоки в магазините на веригата е нараснал с 50 на сто, а износът на български продукти чрез международната мрежа на компанията е достигнал 66,4 милиона евро през 2025 г., отваряйки врати към пазари като Гърция и Литва. За да подпомогне местните предприятия, компанията организира Академия за доставчици и предлага на държавата създаването на Пакт за хранителен суверенитет.
Идеята е институциите, производителите и търговските вериги да обединят усилия за дългосрочно укрепване на българското земеделие, което да ни направи много по-независими от внос при бъдещи кризи.